Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братя Галеви се завръщат!
  • Новини

Братя Галеви се завръщат!

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Братя Галеви се завръщат!

Можете да споделите с приятели от тук:

Издирваните безуспешно по цял свят мафиотски босове Братя Галеви се готвят за триумфално завръщане у нас, след като изтече абсолютна давност на присъдите им, разкри пред Lupa.bg осведомен източник от родната Дупница. Гангстерите Пламен Галев и Ангел Христов, които са бегълци от 2012-а, вече броят дните до прибирането у нас, недосегаеми за Темида.

В момента разбойниците ударно продават имоти, закупени по време на близо десетгодишната им одисея по света, обясни информаторът на Lupa.bg. Смята се, че последното скривалище на бившите барети от ЦСБОП е един от 17 508-те острова на най-многолюдната мюсюлманска страна в света – Индонезия. В държавата от Малайския архипелаг „братята” притежавали луксозно имение, в което дори приемали други нашенци, бегълци от закона.

Последно на аудиенция при Галеви била известна плеймейтка, която след завръщането си потвърдила, че къщата на гангстерите се превърнала в хан – постоянно идвали и си отивали гости от цял свят, написа преди време „Уикенд”.

Мафиотите често били посещавани и от техни авери в разбойническите дела в България, с които освен алкохол, жени и леки наркотици, споделяли и своите планове след изтичане давността на присъдите им.

Бившите командоси изчезнаха от страната през 2012-а, за да не влязат в затвора. Повод за бягството стана решение на Върховния касационен съд, който потвърди присъдите им като лидери на банда за рекет и побоища. Двамата се изпариха в деня преди да бъдат прибрани в пандиза, за да изтърпят наказанията си.

Пламен Галев получи 5 години затвор, а Ангел Христов – Геле „само” 4. След бягството тандемът бе обявен за издирване от Интерпол. Оттогава се носят различни версии за тяхното местонахождение, но нито една не е потвърдена от официални източници.

Ангел Христов на два пъти се връщал инкогнито в България. За сефте Геле се появил у нас покрай смъртта на майка си Искра през февруари 2014-а. След това се върнал в имението в близкото до Дупница с. Ресилово през 2017 г., за да види семейството си и да нагледа строежа на свой хотел в региона, категоричен е информаторът на „Уикенд”.

Според мълвата в ъндърграунда Геле влязъл в България през зелената граница с Гърция. Бандитът се опасявал, че колкото и да се е променил от 2012 досега, ако пресече браздата като турист, винаги съществува опасност да бъде разпознат и задържан.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Една много поучителна история: Не знам какво е мизерия, глад и безпаричие, но знам какво е ужасяваща болка да раздира душата ти
Next: БНБ: Ето какво ще стане с левовете ви банката след преминаването в евро

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.