Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременна жена изгуби дъщеричката си си, но ултразвуковото изследване показа нещо невероятно
  • Новини

Бременна жена изгуби дъщеричката си си, но ултразвуковото изследване показа нещо невероятно

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
millelleorasodas.png

Олимпийският медалист Боде Милър и съпругата му Морган разказаха за невъобразимо преживяване, белязало живота им. През 2018 г. двойката загуби второто си дете. Емелин беше единствената им дъщеря и по това време беше само на 19 месеца.

Момиченцето се удави в съседски басейн в Ориндж, Калифорния. В интервю за Inside Edition професионалната волейболистка и модел Морган Милър разкри болката си от смъртта на детето им. „Дете под 30 кг може да се удави за 30 секунди, а аз само броях това време наум.

Двамата се ожениха през 2012 г. и очакваха третото си дете след трагичната загуба на дъщеря им.

Не изпускай тези оферти:

Трагичен инцидент при съседите

Детенцето загуби живота си, докато си играеше в къщата на съседите. Дъщеря им Емелин Гриър Еми падна в басейна и се удави.

Трагедията се случи през юни 2018 г., след забавен детски ден. Загубата на дете е най-лошият кошмар на всеки родител. Никой не може да забрави такава трагедия.

Докато чакаха раждането на момчето, се случи нещо неочаквано. Семейството очакваше с нетърпение раждането му, но беше трудно да не мисли за загубата на дъщеря си. Само пет дни след смъртта на дъщерята на Морган тя имаше уговорена среща за ултразвуково изследване.

Чудо на ултразвуковата снимка

Направен е 3D ехограф, за да се провери как се развива момченцето. Когато по-късно Морган поглежда снимката на сина си, тя не може да повярва на това, което вижда. Вниманието й е привлечено от изображението отстрани на лицето му, където вижда образа на малък ангел, който изглежда точно като дъщеря им Емелин! Изглежда така, сякаш момиченцето нежно прегръща брат си с ръце.

Раждането на сина им

Истън Вон Рек Милър е роден на 5 октомври, само няколко месеца след смъртта на Емелин.

На 5 ноември, месец след раждането му и на втория рожден ден на Емелин, двойката сподели ултразвукова снимка на новородения си син. „Взех тази снимка като ясно доказателство, че синът ми е срещнал сестра си“, написа Морган Милър заедно с ултразвуковото изображение, направено пет дни след смъртта на дъщеря й.

За двамата снимката е истинска утеха, доказателство, че дъщеря им все още е с тях.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случайна среща на стари съученици, която показва колко жестока може да бъде съдбата понякога
Next: Господня молитва за Бъдни вечер – прочетете я тази вечер, за да има светлина в дома и душите ви

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.