Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брутална издънка в Стани богат снощи, извиняват се на зрителите, но…
  • Новини

Брутална издънка в Стани богат снощи, извиняват се на зрителите, но…

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
sdgdkgkdfkhfghkfghfgh.png

От предаването „Стани Богат“ излязоха с официално извинение, поради допусната неточност в един от въпросите, които са задали на участник.

 

Става въпрос за питане за най-високия небостъргач в САЩ. Във възможните отговори обаче не е присъствал и настоящият първенец. Ето какво пишат от предаването в официалната си фейсбук страница:

На 20 ноември в предаването “Стани богат” бе зададен въпрос, чиято формулировка не бе изцяло коректна. Той гласеше:

 

“ Кой е най-високият небостъргач в САЩ? ” и варианти за отговор: А) Уулуърт Билдинг (241 м.), В) Емпайър Стейт Билдинг (381 м.), C) Крайслер Билдинг (319 м.) и D) Сиърс Тауър (442 м.). До 2014 година най-високата сграда в САЩ е Сиърс Тауър, посоченият от продукцията за верен отговор. Към днешна дата One World Trade Center (541 м)е най-високата сграда в САЩ.

 

Регламентът на формата, който ние стриктно спазваме, съветва да се приеме за верен най-близкият отговор до верния. В случая това е и посоченият от продукцията D) Сиърс Тауър (442 м.). В конкретния случай играчът маркира отговор В) Емпайър Стейт Билдинг (381 м.), който по никакъв начин не може да се приеме за верен отговор и не оказа влияние върху хода на играта му.

За нас доверието на участниците и почитателите на играта е от първостепенно значение и поднасяме извиненията си за допуснатата неточност, като сме предприели и ще продължим да прилагаме мерки, с цел да бъдат избегнати подобни ситуации в бъдеще.

Веднага след съобщението от предаването в мрежата заваляха и коментари на потребители. Според част от тях обаче подобни грешки не се случват за първи път. Някои от коментиращите дадоха и конкретни примери:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камък ще се пука до дни – ето какви температури ни чакат
Next: Ива дари Васил Божков и баща си Стефан Софиянски с трето внуче

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.