Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БСП се разклати, Нинова пред нервен срив. Божанков се обяви срещу партията за военната помощ
  • Новини

БСП се разклати, Нинова пред нервен срив. Божанков се обяви срещу партията за военната помощ

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
baaaosjasndsak.png

Депутатът от БСП обяви официално позицията си, че страната ни трябва и е длъжна да изпрати военна помощ за Украйна. Това е въпреки общата позиция на социалистите, които дни наред говорят, че ако предоставим оръжия на Украйна, страната ни ще влезе във война с Русия.

„От едната страна са само диктаторски държави, а от другата демократични.

Не бива да се плашат хората, че ако дадем оръжия на Украйна страната ни ще бъде включена във войната. Ще бъде лицемерно да искаме участие в програмите за възстановяване и да мълчим когато се извършва геноцид“, заяви Божанков и допълни, че подобен дебат тук на Запад не се води.

Социалистът припомни, че само преди 9 месеца, Румен Радев обяви, че Русия ще спечели войната.

Не изпускай тези оферти:

„Аз съм убеден в своята позиция с ясно съзнание какви последствия може да има за мен, но съм убеден, че ще се носи отговорност и Русия няма да спечели тази война“, каза още Божанков.

Депутат от „Възраждане“ се притесни червения депутат да не бъде изпратен по-далеч от кактусите и го поздрави за позицията му, въпреки тази на партията.

„БСП е партия с различни мнения, при нас е Явор Божанков, а в ПП е Асен Василев и в това няма нищо лошо“, заяви Корнелия Нинова и допълни, че едва 16 народни представители са прочели секретните документи в деловоството.

След дълги дебати, открито и закрито заседание депутатите приеха страната ни да изпрати военна помощ за Украйна. Решението бе взето със 195 гласа „за“ и 46 „против“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Болна от рак българка: Моля ви, хора, обръщайте внимание на здравето си
Next: БСП изключи Явор Божанков от групата си

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.