Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БТВ изби рибата: Ендер вдига сватба, ето ги новите епизоди от Опасно изкушение
  • Новини

БТВ изби рибата: Ендер вдига сватба, ето ги новите епизоди от Опасно изкушение

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
dwqrqwtwqgggg.png

Новите епизоди на хитовата поредица „Опасно изкушение“ по БТВ започват!

Най-сетне зрителите ще имат възможност да проследят новите житейски премеждия в сезон 6 на Йълдъз и Ендер от 26 юли, всяка делнична вечер от 20 часа по БТВ.

Последният епизод от сезон 5 е доста драматичен и освен обичайните кавги и интриги, сценаристите „убиват“ един от главните герои дотук – Чаатай.

Бурните отношения между Йълдъз и Доан се задълбочават и тръгват в съвсем нова посока след като Доан едва не стана причина и за нейната смърт след организираната катастрофа. Новият сезон започва със събития, две години след тази катастрофа и оцеляването на Йълдъз и Ендер остава на въображението на зрителя.

Ендер, от своя страна, за пореден път ще изненада всички с неочаквано обединение, засвидетелствано с официален брак.

В Турция бе излъчен последен епизод през юни и в продължение на шест години „Опасно изкушение“ бе категоричен лидер и абсолютен феномен в телевизионния ефир.

Въпреки че продължава да се радва на изключително висока гледаемост, екипът и актьорите взимат решение да сложат край на историята преди всичко да се размие в баналност и рутина.

Смъртта на Доан бележи този грандиозен финал и героините Йълдъз и Ендер са на върха на кариерата си.

Заснемането на финалните епизоди съвпадна с подготовката за сватбата на Еда Едже, която в края на юни сключи брак с баскетболиста Бурахан Тунджер – сватба на която присъстваха доста от нейните колеги в сериала.

Сбогуването с героинята ѝ – Йълдъз, която я прослави в цял свят, бе изключително емоционално:

„Сбогом, Йълдъз! Краят на една ера… Благодаря ти за всичко, което ми даде! Радвам се, че те изиграх. Силни аплодисменти за всички мои колеги, които допринесоха за цялостния успех на продукцията!“.

Българските фенове на турската сага са очаровани както от поднесения сюжет, така и от играта на актьорите.

Много интересен, поучителен с добър сценарий и много добре изпълнени роли от прекрасни актьори! БЛАГОДАРЯ за удоволствието, което ми доставят! Бъдете здрави и благословени!

Страхотен филм още толкова да го излъчват няма да ми омръзне!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво можехме да си купим с левчето преди 10 ноември 1989 г.
Next: Обичах лятото да ходя в старата къща на баба и дядо, бягайки от света

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.