Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бъдещето на Динко е под въпрос: Остава инвалид до края на живота си?!
  • Новини

Бъдещето на Динко е под въпрос: Остава инвалид до края на живота си?!

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
dunkankas.png

Ямболският бизнесмен с улична закваска Динко Вълев може би ще остане инвалид до края на живота си след брутален инцидент, състоял се край Девня в началото на седмицата.

35-годишният ловец на бежанци пострада тежко, след като 150-килограмова стрела на кран се стовари върху него при опит да репатрира обърнала се на пътя цистерна, пише HotArena. Динко е бил повикан по спешност в Девня, за да помогне с тежката си механизирана техника, но сам едва не загуби живота си по ужасяващ начин.

Очевидци на жестокия сакатлък споделят, че Динко е бил измъкнат с мъка изпод железата и е бил в критично състояние – със супен таз, потрошени прешлени и десетки тежки контузни рани. 35-годишния ловец на бежанци е бил натоварен в линейка и откаран по спешност в болницата във Варна. Там обаче лекарите безпомощно вдигнали ръце с признанието, че не са в състояние да извършат необходимите спешни операции.

Заради това близките на Динко са наели хеликоптер срещу 40 000 лв., с който в понеделник вечерта рижавия предприемач бе транспортиран до софийската болница „Пирогов“.

Не изпускай тези оферти:

Там Динко е бил опериран от екип, ръководен от проф. д-р Диян Енчев – светило в ортопедичната травматология. Операцията на счупените прешлени е продължила 7 часа, а в следващите седмици на ловеца на бежанци му предстоят още няколко тежки интервенции. И макар самия Динко да е оптимист, че ще се изправи на крака, лекари, до които „Уикенд“ се допита, изразиха скептицизъм, че той ще успее да се възстанови напълно.

„Лечението му може да продължи и с години, като най-важното е да не се получи инфекция и да се стигне до венозни сплетения в таза със застрашаващо живота кръвотечение. Има опасност и от нараняване на уретрата и пикочния му мехур. Травмите на Динко са подобни на получените от Митьо Очите при стрелбата с мутрите на Божо Кравата в ресторант „Фор Ю“ в Слънчев бряг“, твърди лекар.

По всяка вероятност Динко ще остане поне 2 месеца в „Пирогов“, а впоследствие може да продължи лечението си в специализираната клиника „Джон Хопкинс“ в Истанбул.

Лечението на Динко ще струва над 100 000 евро, но няма гарация, че той ще успее отново да се изправи на крака и да се придвижва сам без помощта на инвалидна количка и бастун.

Жестокият инцидент с Динко Вълев е втори работен сакатлък в неговата дейност от началото на годината. Тази пролет базата за вторични суровини на рижавия бизнесмен в промишлената зона на Ямбол, в района на някогашния „ДАП“, бе обхваната от огромен пожар, който бе гасен часове наред от 8 екипа огнеборци, сред които и спешно пристигнали пожарникари от Сливен и Елхово.

Заради огненото бедствие в Ямбол бяха отчетени завишени нива на амоняк и въглеродни емисии, но за щастие всичко се размина без човешки жертви и сериозно обгазени работници и огнеборци. Тогава криминалисти коментираха, че пожарът в автоморгата на Динко Вълев се дължи на лоша трудова дисциплина и неправилно боравене с машините от страна на работниците му, почти всички от които са от ромски произход.

Динко Вълев нашумя в цяла България преди 5 г., по време на първата бежанска криза, когато сам арестува 11 сирийски емигранти, навлезли нелегално в България и публикува видео от геройството си във Фейсбук.

Впоследствие тръгнаха приказки, че ямболския „родолюбец“ всъщност осъществява набезите си по границата с цел да ограбва нелегално проникналите бежанци.

Миналата есен Динко Вълев отново задържа голям брой мигранти край Елхово и тогава правозащитни организации поискаха той да бъде съден заради това, че заплашва с пушка бежанците. Той обаче се защити с думите, че е извършил граждански арест и че не е произвел изстрели със законното си оръжие, а само е задържал мигрантите, докато пристигнат повиканите от него гранични полицаи.

След претърпяния тежък инцидент с цистерна, Динко Вълев едва ли повече ще може да шофира сам АТВ-то си и да лови нелегално проникнали в България мигранти. Близките на 35-годишния ямболия се надяват на чудо и се молят той да не остане прикован завинаги към инвалидната количка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасяващо меле! Пожарникари вадят семейство с бебе от смачкани ламарини, 5 линейки хвърчат
Next: Тайно послание, изпълнено с много смисъл, върху ковчега на Елизабет II! Оставено е от нея

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.