Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бъдещите пенсионери ликуват, причината е
  • Новини

Бъдещите пенсионери ликуват, причината е

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
shffghfghrthr.png

Българите работят все по-малко преди да излязат в пенсия. Мъжете, които през миналата година са излезли в пенсия, са работили средно по 33,7 години, показват данни на НОИ. А жените, които през 2022 г. са получили първата си пенсия за стаж и възраст, са работили средно по 33,8 години, пише Труд бг.

Същевременно средният стаж на хората, които взимат пенсия за стаж и възраст, е доста по-голям – за мъже е 36,8 години, а за жените – 34,2 години.

Това показва, че през последните години намалява времето, през което хората действително работят, преди да излязат в пенсия.

За сравнение, излезлите през 2019 г. в пенсия мъже са работили 34,2 години, а жените – 33,9 години. Това също е повече от действителния трудов стаж на най-новите пенсионери.

В тези данни влизат действителните години, през които хората са работили. Същевременно за тези, които се трудят в условията на първа и втора категория труд за по-малко години реална работа получават повече години признат осигурителен стаж.

При пенсиониране осигурителният стаж се превръща, като три години от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.

Хората работят все по-малко преди пенсионирането си на фона на ежегодно вдигане на изискваните стаж и възраст, за да получи човек пенсия.

Причините за това са възможността хората да купят осигурителен стаж, ако не им достигат до 5 години за пенсиониране, както и различните възможности за пенсиониране при по-малък стаж.

През 2022 г. мъжете са придобивали право на пенсия за стаж и възраст при навършени 64 години и 5 месеца и наличие на 39 години и 2 месеца осигурителен стаж, а за жените са изисквали възраст от 61 години и 10 месеца и 36 години и 2 месеца осигурителен стаж.

За настоящата 2023 г. възрастта за пенсиониране на мъжете е повишена с един месеца, а за жените с два месеца, а необходимият стаж е вдигнат и за жените и за мъжете с два месеца. Същевременно военни, полицаи, пожарникари, балерини и миньори имат право да излязат по-рано в пенсия.

Много хора излизат в пенсия и без да имат необходимия пълен стаж. Кодексът за социално осигуряване дава възможност на хората, които нямат пълен стаж, да излязат в пенсия, ако имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, като през миналата година се изискваше да са навършили 66 години и 10 месеца, а през настоящата година трябва да са навършили 67 години.

Размерът на пенсията при непълен осигурителен стаж не може да бъде по-нисък от 85 на сто от минималната пенсия за стаж и възраст. Това означава, че след повишението от 1 юли, в момента тази пенсия не може да е по-малка от 444,58 лв.

Жените получават пенсиите си средно 6 години по-дълго време от мъжете, показват данни на НОИ. Средната продължителност на получаване на личните пенсии за осигурителен стаж и възраст е 23,3 години, като жените взимат пенсията си средно по 26,4 години, а мъжете – 20,1 години. Хората, които са работили в условията на първа и втора категория труд, взимат пенсиите си по-дълго време от тези с най-масовата трета категория труд, защото се пенсионират по-млади.

Жените взимат пенсиите си по-дълго време, но сумите, които получават, са по-малки. Средният размер на основната пенсия за стаж и възраст през миналата година е бил 592,53 лв. Като средната пенсия на мъжете е била 708,30 лв., а за жените – 523,80 лв. Оказва се, че основната пенсия за стаж и възраст на мъжете е била със 184 лв. по-висока от тази на жените.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Тежка катастрофа с много жертви в Плевенско
Next: Сделка или не се завръща на екран с нов водещ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.