Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бъдещите пенсионери плачат, прецакват им старините със…
  • Новини

Бъдещите пенсионери плачат, прецакват им старините със…

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
sdfgokrokhgkhklgfhfg.png

Да бъде увеличена възрастта за пенсиониране и да бъдат повишени вноските в частните универсални пенсионни фондове, в които са осигурени работещите хора, родени след края на 1959 г., поиска изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов, пише Труд бг.

Необходимо е пенсионната възраст да бъде повишена, както и да бъде увеличена тежестта на втория стълб на пенсионното осигуряване, защото разходно покривната система ще катастрофира в средносрочен период, заяви той.

 

Добрин Иванов участва на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на който работодателските организации и синдикатите обсъдиха с представители на Министерския съвет проекта на бюджет за 2024 г.

Необходима е пенсионна реформа, която да бъде плод на широко обществено обсъждане, каза Добрин Иванов. Не възприемам подход за радикална пенсионна реформа, включително и за параметри като пенсионната възраст, отговори Пламен Димитров, президент на КНСБ. Увеличението на пенсионната възраст няма да остане без реакция, допълни той.

В момента Кодексът за социално осигуряване предвижда пенсионната възраст ежегодно да нараства, докато достигне 65 години и за жените и за мъжете.

Осигурителните вноски за втория стълб в пенсионната система може да бъдат увеличени, но не за сметка на държавното обществено осигуряване, каза още Пламен Димитров.

Работодателите не одобриха вдигането на минималната заплата с близо 20% от 1 януари 2024 г. до 933 лв. Производителността на труда е нараснала само с 1,7%, инфлацията е 5,8%, а това са фактори, които трябва да влияят на минималната заплата, мотивира се Добрин Иванов.

Но Любослав Костов от КНСБ заяви, че и в Германия производителността на труда не нараства с повече от 1%, но това не пречи да вдигат значително минималната заплата, защото заплатата играе само малка роля за производителността. Необходима е друга формула за определяне на минималната заплата, заяви още Добрин Иванов.

При влизането ни в ЕС бяхме близо до Румъния по икономическо развити, но после изостанахме, коментира министърът на финансите Асен Василев. Спорен него това се дължи на малкото инвестиции.

В момента догонваме страните от ЕС с 1-1,5% на година и още 100 години ще ни трябват, за да ги стигнем, каза Асен Василев. А причината за това е липсата на инвестиции.

Сред причините за това е, че средата за правене на бизнес е бюрократична, а цената на труда е ниска и компаниите нямат сметка да инвестират, обясни той.

За последните три години цената на труда е нараснала с 39%, но въпреки това бизнесът успява да прави инвестиции и да постигне ръст на производителността на труда. Обсъждаме ускорена амортизация при инвестиции в машини, каза още министърът.

У нас минималната заплата за следващата година ще бъде 933 лв. А сега в Черна гора е 1042 лв., в Северна Македония е 946 лв., в Сърбия е 1070 лв., а в Румъния е 1296 лв., каза Асен Василев.

Според него може да има малко по-голяма гъвкавост при определяне на минималната заплата, но не трябва да се позволява формирането на гета от изостанали райони. А точно това ще се случи, ако се отвори ножицата между минималната и средната заплата.

По време на заседанието работодателите подкрепиха предложението за запазване на минималното и максималното дневно обезщетение за безработица през 2024 г. Но от думите на министър Василев стана ясно, че максималното обезщетение може да бъде повишено.

85% отстъпка за лекарства

Спор за максималния осигурителен доход

Контрол върху парите

Търговци на лекарства ги купуват с 85% отстъпка, а здравната каса плаща 100% от цената.

Не сме съгласни максималният осигурителен доход (МОД) да нарасне на 3750 лв., каза Добрин Иванов от АИКБ. Според нето е необходим механизъм за определяне на МОД в някакви граници, а изпълнителната власт да взима решение за конкретния му размер.

За 2024 г. справедливият размер на максималния осигурителен доход е 3650 лв., каза Добрин Иванов. Според Цветан Симеонов, председател на БТПП, МОД трябва да се определя по формула според инфлацията и средния осигурителен доход и за 2024 г. трябва да е 3566 лв.

Вдигане на максималния осигурителен доход заедно с ръста на средния осигурителен доход е добре за хората с високи заплати, коментира Ивайло Иванов, управител на НОИ.

Размерът на пенсиите се определя от съотношението на личния осигурителен доход на човек към средния за страната. При осигуряване върху по-висок доход човек ще получи и по-висока пенсия, но за целта трябва да расте и максималната пенсия.

Не е нормално човек да пътува 50 км, за да отиде в болница, каза Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”. Той обясни, че купуват лекарства с 85% отстъпка от цената, а здравната каса покрива 100% от заявената цена на търговците.

Така те от самото начало формират печалба от 85%. Затова той поиска по-строг контрол на парите за здравеопазване.

Материалът Бъдещите пенсионери плачат, прецакват им старините със… е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Репортер на Нова се подигра цинично с един нормален, работещ българин, който с нищо не го предизвика
Next: Огромна трагедия: Един от най-големите български бизнесмени загина в катастрофа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.