Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин строи къщи за по 1 000 евро! Вижте как изглеждат
  • Новини

Българин строи къщи за по 1 000 евро! Вижте как изглеждат

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
gsttoirikushti.jpg

Българският архитект Богдан Брашов доказа, че само срещу 1 000 евро може да бъде построена цяла къща, видя ТРГ!

Той е един от новаторите в този тип строителство и в момента прилага широко разпространената концепция за къщи от слама от Румъния в САЩ.

Ето какво казва Брашов пред Ко4.бг.
„Още от училище се интересувам от зелен жилищен дизайн. Имах честта да бъда поканен от Harald Medboe, където научих как да изградя такава къща от сламени бали.

Ако на запад този проект може да бъде специален, то тук може да се превърне в социален проект, защото цената на балите сено е изключително ниска, споделя Брашов, който преди няколко месеца прави първата подобна къща, която му е струвала не повече от 2000 лева.

Всеки, когато чуе къща от слама автоматично мисли за историята за трите малки прасенца. Но нещата не стоят точно така. Къщите от слама са по-устойчиви на земетресение от бетона, защото са еластични. Имат перфектна изолация, така, че няма нужда от други допълнения.
Единственият проблем е излишната вода.

Издържат на 19% проникване на вода във вътрешността на стените. Също така, тази къща няма да изгори, въпреки, че всеки се опасява от опасност от пожар. Има направени тестове. Хората могат да се опитат да подпалят една бала и сами да се уверят, че не гори“, твърди архитектът.

Според Богдан Брашов направата на подобна къща не е сложна, но изисква да се следват няколко основни правила.
Едно от тях е да се постави фундамент от камък с дебелина 50-70 см. Върху него – стоманобетонна плоча, след което дървени шишчета, които помагат, за да не се подхлъзва сламата.

В капан между стените от дървени палети, свързани с тел се поставя балите, за да може да издържат къща с височина до 4 метра. След като е изградена постройката, може да се замаже с глина и нарязана слама, а след това да се изпръска с вар. Самият покрив се прави предимно от дървен материал. През летния период в къщата е прохладно, а през зимния – топло.

Ако направите зелен покрив (да насадите трева или мъхове), разходите за отопление спадат с до 30%Архитектът разкрива, че по тази технология могат да бъдат строени къщи с височина до 4 метра, а след като бъде изградена постройката се замазва с глина и нарязана слама, след което се пръска с вар. Покривът се изработва от дървен материал.
Брашов твърди, че разходите ви за отопление ще спаднат с 30 процента, ако си построите такава къща.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: България и Русия пред война
Next: Бомба! Току-що се случи нещо, но какво: Кирил Петков дава заден ход за Русия, вижте изненадващия обрат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.