Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e
  • Новини

България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
emmiliiqicamera.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

3-годишната Никол, която четири дни след раждането си бе зверски пребита от акушерката Емилия Ковачева, е отключила епилепсия заради нанесените травми. Това разказаха родителите на момиченцето – Румен и Станислава Димитрови, които се молят детето им да се оправи.

Днес те пристигнаха в Софийския градски съд на заседание, на което Ковачева поиска мярката й домашен арест да бъде заменена с по-лека. Един от мотивите на акушерката бе, че тя имала заболявания на щитовидната жлеза, развила и психическа депресия. Освен това, семейството й нямало доходи, тъй като родителите й били с ниски пенсии.
За първи път от началото на процеса Ковачева коментира, че не чувства вина за това, за което е осъдена.

През септември м.г. градските магистрати осъдиха Ковачева на 18 години „лишаване от свобода“ за опита за убийство на новородената Никол през април 2015 г.

На 17-и срещу 18 април 2015 г. през нощта 41-годишната Емилия Ковачева преби с юмруци и шише и души новороденото момиченце, защото плачело повече от другите новородени в отделението и я изнервяло. Боят бе записан от видеокамерите в неонатологията на „Софиямед“, а животът на Никол бе спасен от лекарите в друга столична болница.

Медицинската експертиза по случая сочи, че бебето е удряно около 30 пъти, както и че не може да се каже със сигурност дали счупването на черепа и получените кръвоизливи ще повлияят на нормалното развитие на Никол. Малкото дете има и засегнат очен нерв.

Съдът обаче не се трогна и отказа да измени домашния й арест. Акушерката не е задържана в ареста, именно заради това да полага грижи за здравето си, каза съдия Владимир Астарджиев.
Мотивите към 18-годишната присъда на Ковачева ще бъдат готови до дни, което ще отпуши възможността делото да иде на втора инстанция.

По време заседанието стана ясно, че акушерката се е отървала от 2 имота на свое име, след като получила обвинение от прокуратурата. Единият бил апартамент в София. С този ход най-вероятно тя иска да не плати обезщетение на родителите на пребитото дете. Магистратите на първа инстанция я осъдиха на 400 хил. лв. обезщетение.

„Няма значение дали Ковачева е под домашен арест или на море. За нас е важно делото да приключи с влязла в сила присъда и тя да отиде в сливенския затвор“, каза бащата на Никол, цитиран от „24 часа“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България
Next: Петков засипа Путин с критики и обяви, че сърцата на българите са с хората от Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.