Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България онемя от Слънчице мило във Фермата: Нанси Карабойчева изля душата си
  • Новини

България онемя от Слънчице мило във Фермата: Нанси Карабойчева изля душата си

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
nfgdhfdghfghhr.png

Двете миски, които тази година прекрачиха прага на „Фермата“ по БТВ бяха посрещнати с огромна доза недоверие и скептицизъм.

Мис България Нанси Карабойчева още с влизането си опроверга това мнение.

Зрителите на БТВ оцениха това.

Красивата дама без никакво притеснение от условията се приспособи към това, което получава и веднага се впусна в дейности, нетипични за дама като нея.

С голямо изумление съотборниците й посрещнаха гледката на доящата кравата мис.

 

Мърлява, мръсна, лепкаща и миришеща, иначе съм си ок, така се чувства в първия ден Нанси Карабойчева още в първия ден на престоя си в стопанството на „Фермата“, но понася условията стоически без да се оплаква.

Другата миска, т.е. мисис България и фолк певица Неделина Цанева направи страхотно добро впечатление на съотборниците си.

 

Вместо да мрънка, както почти всички очакваха тя демонстрира страхотно настроение и повдига духа на останалите.

Оказа се доста борбена натура, преживяла много мъки, особено тежката загуба на детето си, което води и до развод със съпруга й, събития, които все още не е преживяла.

 

Така или иначе в къщи си имам рая, който виждам отсреща, така че хич не ми пука. Мога да го имам по всяко време. Тръпката е това, където сме ние, това е истинско, създаването на всичко. Едно време как са живяли?

 

Изглеждам претенциозна жена и в живота съм поставена на една позиция в обществото, тук ще покажа себе си, сподели Лина.

Трябва да ти призная, че със супер сериозна доза скептицизъм подходих към теб.

Смятам, че не съм бил прав и ти дължа извинение за това, което беше в главата ми, изказа изненадата си от нея Иван. Първото ми впечатление беше с жестоки предрасъдъци.

 

Много се радвам да го чуя, особено от човек като теб, върна му комплимента миската.

Така е и с масата коментиращи зрители, които нападнаха Неделина още когато стана ясно, че влиза в предаването, с появяването на визитката й.

 

 

И нещо друго интересно стана във Фермата.

В предаването се включи Ваня Монева – майката на Мария Илиева.

Неразделна част от него са уроците по история и тази година те ще се казват „Уроци по България“, защото в тях ще се говори за всички неща, които ни карат да се идентифицираме като българи.

Първото от тях е българската народна песен, която завладява стопанствата чрез талантливите гласове на хора на Ваня Монева.

Тя е майката на новия треньор в Гласът на България – Мария Илиева.

„Ще ви дадем урок за България. Ще ви запознаем с фолклора на 4 области. Всичките са 7“, разказа Монева.

Тук започнаха изпълненията.

Никой от участниците не можа да скрие вълнението си.

Очите им се просълзиха.

Най-емоционално реагира Нанси Карабойчева.

Тя се разплака неудържимо на една от песните „Слънчице мило“:

„На моите деца им казвам слънчице. Те са слънце пътеводна светлина. Магична е тази вечер. Показа колко емоционален човек съм“, каза Карабойчева през сълзи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огласиха най-страшната вест след ада в Царево, четвъртото тяло е на д-р Даниела Йорданова
Next: Динко затъна с огромен камион в пясъка край морето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.