Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче! 28-годишната Йоана загуби битката за живота си
  • Новини

България плаче! 28-годишната Йоана загуби битката за живота си

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
ionannnns.png

28-годишната Йоана от Монтана, за която се събираха средства за лечението й, за съжаление не успя да се пребори с коварната болест.

След дълго обикаляне по болници, на младата жена й бе открит инвазивен плоскоклетъчен карцином на маточната шийка.

Новината предизвика вълна от съпричастност от хора в цялата страна и за Йоана се събираха средства за транспортирането й в клиника в Турция, където да бъде лекувана, чрез кутии за дарения, благотворителен концерт и т.н.

Изказваме съболезнования на близките!

Ето цялата история:

Благотворителна кампания в нейна подкрепа организира приятелят ѝ Мирослав. Той разказва, че 28-годишната жена се бори с коварна болест.
„С Йоана се събрахме да живеем заедно преди 3 години след 6-годишна прекрасна връзка, малко след този прекрасен момент почувства неразположение.

След многократни прегледи, първо от гинеколог в Монтана, в последствие и други мнения в София, Плевен и много лутане, чухме ужасната диагноза – инвазивен плоскоклетъчен карцином на маточната шийка“, разказва Мирослав.

В края на 2022 г. била извършена операция в болница „Света Марина“ – Плевен.
Матката на младата жена е отстранена, а на яйчниците е направена транспозиция с надеждата, че напред във времето младата двойка ще има възможност за дете, макар и чрез суругатсво.

„Минахме 25 курса лъчетерапия с мисълта, че това ще бъде края и ще се преборим с коварната болест.Проведохме множество контролни прегледи, скенери , ЯМР и в средата на септември миналата година ПЕТ скенера показа, че има рецидив!“, продължава Мирослав.

Последвали множество перипетии и усложнения. Теглото на Йоана не позволявало продължаване на лечението, след което попречила и инфекция. Извършени били две сложни операции, но състоянието ѝ не се подобрило, а напротив.

Лъч надежда дава клиника в Турция. Необходимо е Йоана да бъде транспортирана с медицински екип до там, където да се извършат изследвания за уточняване на по-нататъшното протичане на лечението.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Цяла България е в шок от неочакван финт на Главчев към Радев
Next: ПОЧИНА ГЕОРГИ АТАНАСОВ

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.