Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче: Майка и дъщеря се самоубиха заедно от бедност
  • Новини

България плаче: Майка и дъщеря се самоубиха заедно от бедност

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
samobubuednost.jpg

Две старозагорки-ослепяла преди време – 63-годишна жена и грижещата се за нея 32-годишна дъщеря, загинаха след скок от прозореца на седмия етаж в блок 29 на квартал „Три чучура север“. Това пише Монитор бг.

Трагичният инцидент с Пенка и Велина Христови е станал около 13,30 часа в четвъртък. За случилото се пред очите му разказало 8-годишно момченце от съседната махала “Лозенец”, което играело зад блока.

Телата на жените паднали буквално на метри от него.

Детето говорело несвързано и само ръкомахала уплашено ръце пред купувачите в близкия магазин, уточни чичото на Миленчо, който в петък беше тръгнал да дири баячка, за да леят куршум на малчугана.

Съседи в панелката разказват, че родената в опанското село Средец леля Пенка обитавала семеен апартамент на 7-ия етаж, заедно с нея била и дъщеря и Велинка, която от известно време се водела като социален асистент на сляпата си майка.

Обстановката в апартамента е меко казано мизерна. Свалени са били тапетите, двете жени са спели върху свалена от пантите врата, отоплявали са се с печка от типа „циганска любов“ като наместо дърва и въглища ползвали стари вестници.

Преди да скочат от прозореца, жертвите оставили личните си документи и около 320 лева, заедно с бележка, че 200 лева са за еленергията от предходния месец.

„Леля Пенка и Велина бяха много затворени, не говореха с никого. От няколко месеца вървяха пеша по стълбите, защото нямали пари за асансьора, никой не знаеше как преживяват, защото рядко отваряха вратата…“, разказа живеещият етаж под тях Божидар, който от година и нещо е безработен.

Съпругата на домоуправителя също не знае подробности за майката и дъщерята, споделя, че Пенка имала още една щерка, но тя останала при бившия съпруг и от години не я били виждали да идва в квартала.

Образувано е досъдебно производство по член 127 от НК за евентуално склоняване към самоубийство, лаконично съобщиха от ОД на МВР – Стара Загора.

В стаята, където са намерени личните карти, имало картонена щайга с няколко сухи хляба, а в кухничката 7 полупразна бутилка безалкохолно и десетина празни буркана.

Предполага се, че първа от перваза на прозореца е скочила майката, защото при пристигането на униформените и съдебните медици трупът на Велина е бил отгоре й.

Не е изключена версията и за случаен инцидент при изтърсване на завивка, въпреки че това е малко вероятно.

Отворена е била вратата и към терасата към кухничката, но там пък парапетът е доста висок , а и телата са паднали доста по-встрани при основите на панелния блок.

В 8-етажната кооперация има три входа, близо половината от апартаментите са празни, тъй като собствениците им са заминали да работят в чужбина, а през последните няколко месеца имало и трима починали от коронавирус, споделиха собственичките на няколкото малки магазинчета в близост.

Загиналите жени не са страдали от COVID-19, но имало съмнения, че напоследък са били с нервни разстройства.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЛЕШ В ДЪЖДОВНАТА НЕДЕЛЯ! Слави буквално попиля Кирил Петков с това което му каза право куме в очи
Next: АЛАРМА! Божият гняв се изсипа над България току-що! Това вече е катастрофа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.