Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в траур: Обичана лекарка е загинала в тежка катастрофа
  • Новини

България потъна в траур: Обичана лекарка е загинала в тежка катастрофа

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2023
afdsfastgergdfgfghtr.png

Хематологът д-р В. Попова е жената, загинала в тежката катастрофа, станала вчера на Е-79, на разклона при симитлийското село Полето, пише struma.com.

Шофьорката на лекия автомобил, в който е пътувала 74-годишната д-р Павлова, се опитала да завие наляво, когато в насрещното движение се появил джип, който изпреварвал останалите коли , джипът се забил в автомобила, в който пътували двете жени. Автомобилът им излязъл от пътя и паднал в канавката. Загинаха и 2-те жени в леката кола, която идвала от Кресна.

 

Шофьорът на автомобила загина на място, а д-р Попова издъхна в реанимация на болницата в Благоевград, където е работила дълги години.

Другата загинала жена е близка родственица на д-р Попова.

Черната вест разтърси лекарската гилдия. Вчера д-р Попова е заявила, че излиза в отпуск за седмица, за да си почине от натоварения график.

Ето и официалното съобщение на полицията по случая: На 23. 10. 2023 г. около 14:00 часа на ПП 1 Е-79 на км. 379+800 преди пътен възел „Брежани“, лек автомобил „Хонда“, управляван от 70-годишна жена от гр. София, движейки се от гр. Симитли към гр. Кресна е предприел завиване на ляво без да се убеди, че не е изпреварван от движещо се след него друго МПС, в резултат на което навлизайки в насрещната пътна лента е блъснат в задната лява част от лек автомобил „Мерцедес“ с 62-годшен водач, който в този момент е изпреварвал колона от автомобили.

След удара лекият автомобил „Хонда“ е излязъл в ляво извън пътното платно и се е спрял в крайпътни храсти. В резултат на инцидента, на място е починала 70-годишната водачка на лекия автомобил „Хонда“, а 74-годишната й спътничка е транспортирана в ЦСМП-Благоевград, където е починала.

На водача на лекия автомобил „Мерцедес“ са направени проби с технически средства за употреба на алкохол и наркотици, които са отрицателни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Феновете готвят чудовищен протест, бутат Боби Михайлов от власт
Next: Скандал в сглобката: ПП-ДБ с извънреден брифинг

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.