Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България спря. Само преди минути Корнелия Нинова все съдбовното решение. Неизбежният край на властта е временно отложен
  • Новини

България спря. Само преди минути Корнелия Нинова все съдбовното решение. Неизбежният край на властта е временно отложен

Иван Димитров Пешев юли 27, 2022
kronlelneispq.jpg

Лидерът на БСП Корнелия Нинова предлага нестандартно решение на пленума. Тя иска да се внесе в Народното събрание управленската програма плюс законодателната част и важните за приемане закони за плана за възстановяване.

Това научи News.bg от свои източници в Националния съвет на БСП.

Ако те срещнат подкрепа сред депутатите, тя ще предложи Асен Василев за премиер.

Ако пък няма подкрепа още на следващия ден левицата връща празен мандат. Част от социалистите си тръгнаха възмутени като смятат това предложение за абсурдно.

По думите на Петър Мутафчиев, дори да се създаде едно ново правителство, то няма да бъде стабилно. Според него на 30 юли на Бузлуджа БСП трябва да обяви курс към предсрочни избори.

„Аз мисля, че са изчерпани повечето възможности. И дори да се създаде едно правителство, то няма да е стабилно. Имаше две цели, които се следваха – това беше изборът на председател на КПКОНПИ и също така КЕВР. Да се надяваме, че ще успеят за една седмица да свършат тази работа, ако не успеят – това ще е още едно доказателство, че е нямало основа за създаване на нова коалиция“, каза Мутафчиев.

Иван Таков от столичната организация на БСП смята, че мандатът трябва да бъде върнат, ако не може да се сформира на стабилно парламентарно мнозинство: „Моето мнение е, че мандатът трябва да бъде върнат в момента, в който се разбере дали ще има правителство, или не“.

„Аз не знам какви са вариантите, вътре ще ги разберем. Извинявайте. Благодаря ви“, каза депутатът Крум Зарков.

Избори и хубави неща очакват социалистите от днешния пленум

Възможностите за кабинета са изчерпани

Припомняме, че вчерашното заседание на Изпълнителното бюро на БСП завърши с предложение за два варианта с третия и последен проучвателен мандат, след като лидерът на ИТН Слави Трифонов за пореден път в изявление през социалните мрежи обяви, че се оттегля от коалицията. Този път мотив му беше запис от разбор на политическата ситуация на ПГ на „Демократична България“. От партията после пуснаха и пълния запис.

Вчера обаче председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски не каза какви са вариантите, които ще гласуват социалистите днес.

БСП бяха вече призова да не държат мандата излишно от опозицията в лицето на ГЕРБ/СДС, ДПС и „Възраждане“, а днес по темата се включи и бившият лидер на БСП Михаил Миков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички чакаха Нинова да каже какво ще прави с мандата, тя обяви, че ще забранява… райския газ
Next: Черна вест. Чанко Димитров загина по ужасяващ начин рано тази сутрин. Поклон

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.