Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България ударена от снежна буря, градове отново бедстват
  • Новини

България ударена от снежна буря, градове отново бедстват

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
sdfgkmdshnjdfhfhkfdhfghf.png

В Габровска област отново десетки населени места и градски квартали останаха без ток, заради аварирали електропроводи в следствие на снеговалежа. Републиканските пътища са заснежени, но проходими.

Снежната покривка в Габрово е под 10 сантиметра, на Шипка новата вече надхвърля 30. Няма затруднения за преминавате през прохода, посочва дежурният в областното пътно управление в Габрово.

Продължава почистването в града и на общинската пътна мрежа. Влаковете тази сутрин от Габрово бяха спрени, заради нападали дървета на железния път, който вече е освободен и се очаква следобед транспортът да бъде възстановен.

И при този снеговалеж заваляха сигналите за прекъснато електрозахранване, без ток отново са десетки села и квартали в Габрово, включително хижите и хотелите в планинската местност Узана над града. В старата хижа Милена Ботева очаква туристическа група.

„На свещи. Ако не дойде тока до довечера, ние имаме печки с дърва, трябва да работим. То не съм само аз. Ако навали един метър какво ще правим? ЕНЕРГО-ПРО трябва да се хванат в ръце“, коментира тя.

20 села и махали в Смолянска област са без ток частично или цялостно заради аварии от падналия тежък обилен сняг. Повечето аварии са в общините Смолян, Баните и Девин. Има скъсани въздушни електропроводи от паднали дървета.

Наши слушатели от вилна зона „Ярема“ край София съобщават, че са без ток от 17 ч. вчера.

На 28 сигнала за паднали клони и дървета са реагирали през последното денонощие служителите на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столичната община. Шест са постъпилите сигнали за завирявания, наводнения, заледявания, непочистени пътни участъци. Екипите са се отзовали на 11 сигнала за опасни електрически съоръжения.

Десетки пътуващи за Северна Македония тирове са спрeни на отбивки до пътя Дупница-Кюстендил след като от вчера движението на тежкотоварни камиони на македонския ГКПП „Девебаир“ е спряно в двете посоки.

Тежкотоварните автомобили са спрени на пътя Дупница-Кюстендил на разклона за село Панчарево. Две патрулни коли на полицията следят камионите да не тръгват. Това е на около 50 километра от ГКПП „Гюешево – Девебаир“. Нито в района на Дупница, нито в района на Кюстендил до днес на обяд не е валял сняг.

„Това е заради Северна Македония. Северна Македония не допуска на територията си товарни автомобили. И поради тази причина пътуващите в тази посока се отбиват на паркинги. Граничният пункт на Северна Македония пропуска само леки и лекотоварни автомобили“, каза говорителят на ОДМВР – Кюстендил Катя Табачка.

Проходът „Петрохан“ е отворен. През последното денонощие няма сериозни пътни инциденти в област Монтана.

8 машини са включени в снегопочистването на прохода „Петрохан“. Сняг вали от вчера след обяд. Натрупаната снежна покриваха е към 15-20 сантиметра, температурата на „Петрохан“ е около минус 5 градуса, духа силен вятър.

Забранено е преминаването на автомобили над 12 тона, като на Бързия и Годеч има денонощно полицейски патрули. През изминалото денонощие няма сериозни инциденти на прохода и Монтанско, съобщиха от Областно пътно управление. Сняг вали в общините Берковица и Вършец, като покривката е от около 10-ина сантиметра.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! БНР свали от ефир интервюто с Митрофанова
Next: Извънредно! Небето над Студентски град в София почерня от гъст дим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.