Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България чака дълго за тази игра в Стани Богат Билалов е на крака за Васко Гюров
  • Новини

България чака дълго за тази игра в Стани Богат Билалов е на крака за Васко Гюров

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fdhsfgdhfghrthtr.png

Уникални драми разтърсиха „Стани Богат“ тази вечер.

Участник си тръгна с 20 000 лева, но пропусна да вземе 10 повече.

Друг пък бе на път да приключи участието си с 2000 лева, но след подсказване на водещия, взе хилядарка отгоре и ще има шанс да забогатее с още.

 

Първи своята игра продължи от вчера Васил Гюров. Той участва благотворително с идеята да помогне за реновирането на създадения преди 90 години Студентски дом в София.

Певецът, който вчера малко се изложи, тъй като не си спомни, че Ивет Горанова е станала олимпийска шампионка, днес показа богата култура и знания в различни житейски сфери.

 

Той заключи втора сигурна сума на 5000 лева и отговори правилно на въпроса:

Кой гръцки остров е известен с финия си мрамор, от който са изработени статуите на Венера Милоска и Нике от Самотраки?

Възможностите бяха Лесбос, Парос, Крит и Миконос, а Васко позна, че верният отговор е Парос.

Следващият въпрос за 10 000 лева беше: Кой от самолетите не е бомбардировач?

 

 

Опциите бяха Юнкерс 87, Месершмит 262, Дъглас Донтлес и Чесна 172, и след кратък размисъл китаристът заложи на Чесна 172.

За 20 000 лева Михаил Билалов попита играча:

Музиката на кой композитор използва Стенли Кубрик за началните и финални кадри във филма „2001: Космическа Одисея“?

С евентуални отговори Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Йохан Себастиан Бах и Пьотр Илич Чайковски.

 

Васко използва третия си жокер и след като неговият син Александър Гюров позна, че е Рихард Щраус, татко му се довери и остана в телевизионната игра по бТВ.

Последва въпрос за 30 000 лева:

Към кой университет през 1664 г. е създадена академичната длъжност Лукасов професор по математика?

С опции Оксфорд, Кеймбридж, Харвард и Принстън.

Васил изключи автоматично последните две възможности.

А после се замисли за Оксфорд и Кеймбридж, но призна, че не знае кой от тях е верният отговор.

„Оставайки два от отговорите, много ме тегли да опитам рисково да стигна по-нагоре.

И сега седя пред тая дилема.

Имам чувството, че досаждам на зрителите и на публиката с тези си двоумения и такива вълнения, а и няма жокери“, разсъждава Васко.

Той се зачуди дали да хвърли ези и тура, дали да играе или не.

След като претърси джоба си и разбра, че няма стотинки, Васко се надяваше на помощ от водещия.

Билалов обаче повдигна рамене и каза, че всичките му монети са с едната страна.

Тогава Васил си помисли дали не използва малките букви на две от децата си –

А на Александър и В – на Вяра.

Но и този вариант не му се стори удачен и той взе решение да спре.

„С 20 хиляди лева все пак мога да направя повече за Студентски дом, отколкото с 5 хиляди.

Нямам моралното право да продължа и се извинявам на публиката“, аргументира се Васил.

 

Вече извън играта той посочи Кеймбридж и това се оказа верния отговор.

Певецът обаче не съжаляваше, че е изпуснал 30 хиляди лева, а неговата дъщеря не скри, че малко се разплакала от гордост.

 

„Горда съм с теб, тате, знам, че можеш“, заяви Вяра.

 

 

 

Втори в стола на богатството се настани бившият главен инспектор по прходи в НАП и кандидат майстор по шахмат Тодор Боянов от Асеновград.

 

Той бе придружен от съпругата си Таня, на която е личен шофьор, баджанака Асен, който обяви за негов жокер, и балдъзата Албена.

 

На първия труден въпрос за 1000 лева

– Какви са първите имена на дизайнерите с фамилии Долче и Габана?

Тодор правилно отговори, че става въпрос за Доменико и Стефано, изключвайки другите три възможности – Ромина и Ал Бано, Енрике и Хулио и София и Джина.

 

Последва въпрос за 1500 лева:

Чия скулптура краси прочутия Карлов мост в Прага, Чехия?

Като възможни опции бяха Цар Симеон Велики, Св. Св. Кирил и Методий, Свети Иван Рилски и Свети Климент Охридски.

 

Тодор искаше веднага да заложи на Св.Св. Кирил и Методий.

За всеки случай привика Асен в ролята на жокер Помощ от приятел от публиката.

 

Когато и той го убеди, че е прав, Боянов маркира този отговор и позна.

За негова радост далеч по-лесна се оказа следващата му задача, тъй като бе свързана с неговото хоби.

Въпросът за 2000 лева беше:

Световен шампион в кой спорт стана през април 2023-та година Дин Лижън?

С възможности Снукър, Тенис, Шахмат и Спортно катерене.

Тодор не само посочи шахмат, но и обясни на Билалов как се е развила битката за световната корона и как Лижън е успял да надделее срещу руснака Ян Непомняшчий след допълнителни партии.

 

За 3000 лева и при заключена втора сигурна сума играчът трябваше да отговори на:

Коя група не е участвала във фестивала „Златният Орфей“?

Опции Supermax, Boney M., 2 Unlimited и Ace of Base.

Тодор поиска жокер на 50 на 50, който му остави Boney M и Ace of Base, но и това не му се стори достатъчно.

 

Така остана последния жокер – Обади се на приятел, но за съжалание племенникът му Янко Бобев не успя да помогне на чичо си.

Преценил, че няма какво да губи, тъй като има сигурни 2000 лева, Боянов посочи Boney M.

 

И бе на път да загуби, ако не беше важното уточнение на Билалов:

„Не са участвали, нали още веднъж видя, коя група не е участвала.

Да ги четем правилно тези въпроси, г-н Боянов“.

 

„О, обърках се. Направих грешка“, призна Тодор Боянов.

След като разбра от Билалов, че отговорът не е маркиран, се коригира с Ace of Base и приключи вечерта с 3000 лева.

В сряда Тодор ще може да увеличи тази сума, макар и да не разполага с повече жокери.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Мира Добрева с извънредна вест за майка си
Next: Динко Вълев се закани заради обира и убийството в София: Ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.