Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка в чужбина: Нямам доверие на българите и ги избягвам, когато ги срещам
  • Новини

Българка в чужбина: Нямам доверие на българите и ги избягвам, когато ги срещам

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
dfhfnncvbcfb.jpg

Българка в чужбина не иска да си комуникира с наши сънарозници. Ето какво ни разказва тя:
17 години работя в Гърция като преди това в България съм работила в завода „Арсенал” АД в Казанлък в продължение на 9-години. След като останах без работа реших да емигрирам през далечната 1991 година.

Бях само на 34 години тогава. Тръгнах с автобус, който ни остави пред някакъв офис за намиране на работа (графия), където работеше една българка и ме изпрати на работа на остров Хиос. Незнаех гръцки език тогава. Работих около месец, върнах се в Атина и ми намериха вътрешна работа и така 17 години.

После се прибрах за 7 години в България и отново се върнах. През 1999 година, когато започна първото узаконяване, семейството при което работех в град Спарти ме узакониха в ОГА.

Какво беше първото ви впечатление?

Много добро. Работих в прекрасно семейство около 6-години, но човека за който се грижих почина и се прибрах в България. Беше интелигентен и добър човек. 8-години по-късно се наложи отново да се върна в Гърция, тъй като имах лична драма, която ме изпрати на гурбет. В България работех в старчески дом, където заплащането е само 400 лв, които не стигат за нищо.

Какво мислите за българите в Гърция?

Не им вярвам, никой не е готов да ти помогне. Точно обратно. Не контактувам с българки.
Разочарована съм от отношението им към сънародници помежду.
Преди време се запознах с две българки, които ми поискаха телефона. Тогава работех в Пирея. Обаждаха ми се през почивните дни, като след време буквално ми „откраднаха” работата. От тогава преустанових всякакви контакти с българи.

През почивния ден имам познати две гъркини, които мога да посетя или се разхождам по улиците като вълк-единак. Предпочитам сама отколкото да контактувам с българки. Надлъгват се една на друга.

Как се справяте с живота тук?

Харесва ми Гърция, искам да и намеря добра и спокойна работа. В момента работя в една къща и се грижа за двама възрастни. Нямам лично пространство, нито стая. Не ми позволяват да гледам нито телевизия, нито да се къпя. Бабата постоянно ходи и мърмори след мен.

Налага се да спя с 94-годишен дядо в една стая, тъй като бабата, която е на 85-години спи в другата стая. Условията са ужасни. Багажът ми е струпан в една стая и се налага да ровя, когато ми е необходимо да ползвам нещо.

Кой ви изпрати там на работа и как намирате работа в Гърция?

По принцип работа съм намирала от графии и познати гъркини.

Последната работя на която съм в момента ме изпратиха от графията на ул. Капудистриу 17. Уведомих българката, която работи там за лошите условия, но тя се отнесе с неразбиране. Те просто ти намират работа докато им платиш след което не взимат никакво отношение, когато имаш проблеми.

Колко плащате на тези офиси за намиране а работа и до колко са законни?

200 евро за три месеца. В рамките на три месеца можеш да смениш 3 пъти работата си при добро желание от страна на графията, а за гърците, които ни наемат на работа за тях важи същото за 6 месеца при същото заплащане. В рамките на 6 месеца те мога да ползват услугата на съответния офис.

При какви условия бихте се върнала в България?

Когато си реша финансовите проблеми, тъй като в България работя за 200 евро на месеца, а тук поне за 600 евро с цената на много лишения.

Янка как протича един ваш работен ден в Гърция?

В грижи за двама възрастни, които не спят и през нощта. На другия ден след като не мога да и почина не съм и пълноценна за деня, който ме очаква отново пълен с грижи.

Единственото, което не правя е да готвя. Всичко останало е на моя гръб. Не готвя защото бабата ми няма доверие. Чух я един път да споделя с приятелките си, че й хапчетата тя давала на дядото, защото ни нямали доверие.

Предстоят парламентарни избори в България. Ще гласувате ли и какво мислите за България?

Ще гласувам, защото дори и един вот понякога може да обърне нещата и искам да съм съпричастна със съдбата на Родината ми, макар и далеч от нея. България ми липсва, семейството ми липсва, но…имам финансови проблеми, които трябва да реша преди да се завърна в България.

Посланието ви към българите в чужбина.

Да бъдем задружни и да си помагаме, защото ни обединява една съдба.

Янка Желева Абрашева от Казанлък

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да мълча, ето колко струва 14 дни болничен в България, обяви д-р Ненков
Next: Хотелиерите са бесни, страшна драма край язовир Кърджали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.