Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка – трета в света в конкурс по естествена красота
  • Новини

Българка – трета в света в конкурс по естествена красота

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
bgtretastkastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българка спечели трето място в конкурса за красота „Мис Нация“ в Дубай. Това
е един от малкото конкурси в света, на които няма тур по бански, не се допускат
момичета с корекции и се държи на естествената красота.

 

Неин представител със сигурност е Кристиана Рангелова. 23-годишната българка
няма много грим, няма филъри, ботокс и силикон, нито екстеншъни и изкуствени мигли.
Тя е естествена блондинка с прозрачно сини очи. Организаторите на „Мис Нация“
сами се свързват с нея в социалните мрежи. След щателно проучване тя се съгласява
да участва в конкурса, който се провежда в Дубай. И става трета.

 

Гласуване в интернет

изстрелва нашето момиче в челната тройка

заедно с представителките на Индия и Судан.

„Отначало бяхме 19, „Мис Мароко“ беше дисквалифицирана поради факта, че имаше
пластични корекции. После „Мис Сърбия“ и „Мис Армения“ бяха дисквалифицирани,
защото онлайн вотът беше чрез платени и безплатни гласове, а те бяха мамили, т.е.
бяха напомпали гласовете си по фалшив начин, за да може да са напред в класацията,
което не беше реално. Установи се и те бяха премахнати“, разказа Кристиана пред
bTV.

Тя споделя, че няма нищо против корекциите, но и признава, че не разбира защо
20-годишни момичета трябва да се променят тотално и да започват да приличат една
на друга.

 

Въпреки очевидните предимства на нашето момиче някои от участничките в конкурса
трудно се примиряват, че тя е в топ 3. И Кристиана има проблеми.

 

 

„Имахме ревюта на известни арабски дизайнери. Ден след като се прибрахме в България,
стана ясно, че моята рокля липсва. И тогава ме обвиниха в кражба“, споделя с огорчение
красавицата.

Подозренията на Кристиана, а и на самата организаторка, са, че

зад кражбата стоят мис Украйна

и екипът й, а целта им, като в истински филм, била премахването на конкуренцията
на красивата българка.

Победителките

Кристиана споделя за подозренията си едва сега и не е искала да хвърля сянка
върху конкурса и организаторите му. А и върху своя успех.

 

ед нея първенството на Индия и Судан в състезанието е разбираемо. И двете държави
имат многомилионно население, а България е едва от 7 милиона души.

 

И независимо
от техния успех, Кристиана остава приятелка с тях и дори след конкурса победителките
си разменят координати и си пишат, за да споделят преживяванията си след успеха.
„И това е напълно нормално. Защо трябва да има завист?“, пита се красавицата.

Кристиана е щастлива, че България отдавна не е достигала толкова напред в международен
конкурс за красота. Това да е само модел обаче не й е достатъчно. В момента завършва
право, иска да се занимава и с журналистика.

Красавицата казва за себе си, че е старателна студентка и се опитва да има отлични
оценки. Родителите й са юристи и тя приема за себе си, че е „закърмена с право“.
Когато дошло време да кандидатства, тя заложила на тази специалност, защото смята,
че трябва да имаш солидно образование за в бъдеще.

„Модата е до време, няма да се снимам винаги, но смятам, че имам данните да застана
пред камера и да превърна това свое хоби в кариера“, признава красивата българка.

 

А за красотата си е категорична, че както всичко друго, тя има две страни и може
да ти донесе и позитиви, и негативи

в зависимост как я „използваш“

„Можеш да станеш обект на завист, но аз не се държа надменно. Красотата е субективно
понятие – за някои може да съм красива, за други – не“, споделя Кристиана. Според
нея красотата е природно качество и като всяко друго такова трябва да се използва
разумно.

Досега Кристиана е участвала само в „Мис България“ и няма планове за други конкурси.
А скоро й предстои отново да пътува до Дубай за официалното коронясване на победителките
в „Мис Нация“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През всичките 9 месеца таткото говорел на бебето. Тя го познала веднага след раждането
Next: Семейната драма на Васил Драганов от Столичани в повече разплака България

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.