Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска майка зове от Турция: Изключват всеки момент апарата на бебе Галина, ако не плащаме 1500 евро на ден
  • Новини

Българска майка зове от Турция: Изключват всеки момент апарата на бебе Галина, ако не плащаме 1500 евро на ден

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
galinabebe.png

За да живее тримесечната Галина, която от петък, 0.6.01.2023 г., е настанена в интензивно отделение в болница в Турция, родителите ѝ се нуждаят от спешна финансова подкрепа. Престоят на малката там е по 1500 евро на ден, а според лекарите трябва да остане поне 10 дни, за да се възстанови от пневмонията, която я поваля буквално за часове, предаде OFFnews.bg.

„Ако не стигат парите да платим за утре, значи да я изключат от апарата за дишане“, споделя майката Моника, която успява спешно да създаде кампания „Надежда за бебе Галина“ в платформата за набиране на средства за благотворителни каузи pavelandreev.bg

Там са публикувани и всички документи за състоянието на малката. 

Галина е дълго чакано бебе, появява се след втора процедура инвитро, но много бързаща да види света. Родена е в 28 г. с. едва 980 г. Изписана е след 66 дни в неонатологията, 50 от които в кувьоза. Но семейството ѝ така и не успява да ѝ се порадва, защото се налага веднага за започне борба за зрението.

Не изпускай тези оферти:

Процедурата на едното оченце е направена в България, но за втората се налага операция в Турция, която трябваше да бъде извършена в събота.

За съжаление, малката се разболява и вместо операция, за която семейството е събрало пари със заеми, Галина е настанена в реанимация, където всеки ден престой се заплаща минимум 1500 евро. От петък досега сумата вече е по-голяма от събраната за операцията, която се отлага за неопределено време.

Единият начин да помогнете на Галина е, като направите дарение по сметката на майката Моника Станева. Тя не е НЕ Е дарителска, тъй като никой не е очаквал, че ще е необходима такава, а майката е в Турция.

Сметката е в банка ОББ

BG95UBBS80021097683140

Титуляр Моника Станева

Ето какво пише майка й:

„Галина е една сбъдната мечта,на която така и не успяхме да се зарадваме. След 2 опита ин витро се появи тя, бързаща да се запознае със света. Крехка и мъничка,със своите 980гр и изключителна борбеност, тя озари дните ни. След 66 дълги дни в неонатология ,50 от които прекарани в кувьоз тя се прибра у дома ,но и тогава не успяхме да се зарадваме,тъй като бяхме бързо попарени от диагноза,предричаща слепота на едното и око, ако не се оперира спешно.

На 13декември и бе направена лазер терапия,която помага на лявото око да се възстанови,но дясното има нужда от операция. За жалост тази процедура не се извършва в България и се наложи толкова мъничка и незряла да я доведем до Турция. Тя е с дихателни проблеми, не издържа на дългият път и се разболява тежко с респираторен вирус.

В събота сутрин и бе назначена очната операция,но в петък я приемат по спешост без симптоми за живот в интензивна неонатология в Лив Хоспитал Истанбул,където беше предвидена и операцията.

Сега тя е отложена и се стараем да запазим живота и преди очите. Сумата е изключително голяма и непосилна ,а времето което имаме да я съберем е кратко,тъй като тя е вече в интензивно и се плаща всеки ден. Ако не стигат парите да платим за утре,значи да я изключат от апарата за дишане. Докторите искат да остане там поне 10дни още до пълно възстановяване и остава после ситуацията с очите, за която се надяваме да не бъде вече късно. Разчитаме на доброто в човека ❤️

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Милиони хора ще страдат: Индийският пророк-чудо предсказа съдбините на света за 2023 г.
Next: Тази студентка и млада майка купи на просяк закуска, но бележката, която той ѝ написа, спря дъха й и трогна всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.