Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български професор е притеснен: Очаква се следващият трус да е близо до нас
  • Новини

Български професор е притеснен: Очаква се следващият трус да е близо до нас

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
trusudaskdasdaosda.png

Снимка seismicportal

„Очаква се следващият трус да бъде някъде в Мраморно море, дори в Егейско море, съвсем близо до нашата територия, което е притеснително“, заяви геологът проф. Янко Герджиков в интервю пред България он еър.

Поредицата от земетресения в Турция постави много въпроси за движенията на земните пластове и активните сеизмични зони в България и съседните ни страни.

„Земетръсът се случва по една от големите тектонски плочи. Това е голям разлом, известен е от десетилетия. Всяко земетресение от подобен мащаб инициира каскада от неблагоприятни процеси. Генерира свлачища, цунами… Дестабилизира земната кора на доста голям район. Ако има глинести слоеве, става отлепване. В България колеги наблюдават такива свлачища в района на Симитли, в района на Източните Родопи“, обясни той.

По думите му все още знаем малко за втората разломна зона, която е в пресечен планински терен, където се очакват много свлачища и срутища.

„Тези разломи, които засегнаха тази част на Турция и Сирия, не водят до цунами. Хората са в паника и виждат, че става отдръпване на морето. Може просто да е резултат от приливи и отливи. Преди голямо цунами морето се отдръпва и вероятно това е притеснило хората. Няма основание за притеснение“, категоричен бе проф. Герджиков.

Той отбеляза, че съществуват методи, с които може да бъде измерено с точност движението на блоковете земна кора. Данните показват, че става изместване от порядъка на 4-5 метра на места.

„Притеснително от геоложка гледна точка е, че такива значителни движения разтоварват напрежението по част от един разлом и натоварват съседните разломни сегменти. При Северноанадолския разлом става миграция на земетръсите от изток към запад. Очаква се следващият трус да бъде някъде в Мраморно море, дори в Егейско море, съвсем близо до нашата територия, което е притеснително“, каза още проф. Герджиков.

Според него сме относително по-сигурна територия, докато на териториите на Турция и Гърция стават съвременни процеси на взаимодействие на тектонски плочи.

 

„Ние сме една от малкото държави в Европа без геоложка служба. Проблемни са нещата, свързани с геоложкия риск, споделя се между няколко ведомства“, посочи проф. Герджиков.

„Сателитите показват, че Арабската плоча непрекъснато се движи на север със скорост от 2 сантиметра на година и този процес не може да бъде спрян. Единственият начин напреженията да бъдат спрени е чрез земетръси. Ние трябва да сме подготвени за следващи събития”, каза още той.

АТ

Continue Reading

Previous: Калъф за телефон с брокатена течност вкара жена в болница
Next: Синоптик: Атакува ни коварна Атласка депресия, която ще доведе студ и сняг

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.