Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бъркани яйца по турски – ашколсун на комшиите за тази вкусотия!
  • Новини

Бъркани яйца по турски – ашколсун на комшиите за тази вкусотия!

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
gfdhfhrrtrt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес Ви представяме вариант за ориенталско ястие който ще удиви цялото ви семейство.

Съвременната кухня е поразителна със своето разнообразие. Можем да се насладим на ястия от цял ​​свят, а възможностите на нашата кухня ни позволяват да ги приготвим без да отделяме много време.

Една от най-популярните кухни е турската. Пиде с различни плънки, агнешко кефте, гьозлеме, медена баклава са само част от богатата и ароматна ориенталска кухня.

Закуската е най-важното хранене в турската култура. Сервира се с особен лукс, като на масата се поставят различни ястия и черен чай в традиционни чаши или кафе, приготвено в турчин. Едно от най-популярните ястия за закуска е менемен – вид омлет с добавка на домат, зелени чушки и подправки. Понякога към ястието се добавя сирене фета, както и пастърма или говеждо месо. Името на ястието идва от град Менемен в турската провинция Измир. Предлагаме ви да приготвите тази версия на бъркани яйца по турски.
Менемен – бъркани яйца по турски

Продукти:

2 домата
8 яйца
2 с.л. зехтин
1 глава лук
1 ч.л. сол

3 скилидки чесън
2 червени чушки
2 с.л. доматена паста
1 ч.л. млян черен пипер
1 ч.л. сушен риган

Приготвяне:

Настържете доматите на едро ренде. Чушката, лукът и чесънът се нарязват на ситно. Разбийте всички яйца в отделна купа.

нарязани зеленчуци

лук в тигана

Добавете лука и солта в тиган със сгорещено олио. След 3 минути добавете черен пипер и чесън, гответе до омекване на зеленчуците (около 5 минути).

чушки с лук

Към зеленчуковата смес добавете доматеното пюре, настърганите домати, черния пипер и ригана. Варете на слаб огън до сгъстяване, като разбърквате от време на време.

Добавете разбитите яйца в тигана, разбъркайте зеленчуковата смес. Оставете да къкри на умерен огън 5-7 минути, докато сместа се сгъсти. При сервиране полейте отгоре с малко зехтин и добавете магданоз.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания
Next: Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.