Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо
  • Новини

Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
bqlajenaaata.jpg

Понякога законите на генетиката могат да останат загадка за учените. Има един милион случаи, когато родители с черен или бял цвят на кожата раждат дете с кожа с противоположен цвят. Това все пак се случва и е много трудно обяснимо.

Тогава започват и типичните обвинения към майката – тя е изневерила на съпруга си с друг.

Понякога обаче това не лежи в основата и е ред да се извадят много по-различни теории за случилото се.

Един от случаите, който доби особено голяма популярност е станал през 1955 година в Южна Африка. Това е случаят на бели заселници от Холандия – Сузи Лаинг и Ейбрахам Лаинг. На двамата им се ражда тъмнокожа дъщеричка на име Сандра.

Родителите бяха шокирани, когато видели бебето за първи път. Семейството вече имаше две момчета, които били абсолютно бели.

В онези дни генетичните тестове все още не са правени, но те отчаяно опитват да установят връзката между бащата и дъщерята чрез кръвни тестове.

В началото Ейбрахам сериозно се съмнявал, че жена му му е изневерила и е предала любовта им. По-късно обаче се оказало, че той има чернокож сред предцитеси. Въпреки че са минали много години, то фенотипът се появява след много години.

Изследванията показват, че този човек е живял през 18 век. Вероятно е имал връзка с чернокожа жена, която е оставила този отпечатък на родословното му дърво, който пък е дал отражението си 200 години по-късно.

undefined
Тогава настанали трудни времена за семейството на малката Сандра. Съседите спрели да говорят с тях и дори не допускали семейството да отиде на църква или пък децата на училище. Детето преживяло страшни унижения.

За живота на Сандра са заснети два филма – единият е Skin (2008), а другият е документален – In search of Sandra Laing.

Обърнете внимание, че по-късно лекарите официално регистрират подобно явление – когато бяла двойка има черно дете. То е наречено атавизъм. Може да се случи само в един случай – ако някой от партньорите е имал тъмнокож прародител. /jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха
Next: Момиче отиде на първа среща с мъж, но избяга веднага, щом видя какво има в колата му

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.