Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощтта на стара рецепта се изправих на крака
  • Новини

Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощтта на стара рецепта се изправих на крака

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
sfdbfgbfdbfgbfgjhfgjhg.png

Една много приятна, енергична възрастна жена разказва:

„… През 1985 г., след две операции, бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, като ми даваха още 10 дни живот.“

Вкъщи лежах на легло в продължение на два дни, когато си спомних, че имам рецепта за лечение на цялото тяло, където основният компонент е алое.

Листът с описанието беше някъде из бумагите ми и не успях да го открия, тогава започнах да го приготвям по памет.

Откъснах всичките листа на две 4-5 годишни растения, измих ги, избърсах ги, изрязях острите ръбове и ги прекарах през месомелачката.

Оказа се 2 литра с целулозата. Взех 3 килограма чист мед и две бутилки вино Кагор.
Всичко това се излива в чист емайлиран съд, разбърква се. Достатъчно количество за два трилитрови буркана. Плътно се затваря, лекарството беше обвито в черен плат и поставено в мазето върху цимент. След 10 дни извадих единия буркан, разтърсих го добре и пресипафх в бутилка, след което започнах да пия по 1 супена лъжица три пъти на ден, един час преди хранене.

Държах бутилките в хладилника, като ги бях отново обвила в черно. В продължение на дълго време вземах това лекарство, а през октомври отидох на консултация. Тогава разбрах какво ми бяха казали лекарите. Имаше заключение от онкологичната клиника, подписано от нейния директор. Той беше потвърдил диагнозата „рак на маточната шийка в етап на гангренозно разпадане на тъканите“, когато бях изписана като неизлечима, но при изследване през есента, аз бях напълно здрава и наддала тегло 22 кг.

После описах метода на лечение, който прилагах с някои усъвършенствания:

Не поливайте алоето 5 дни преди да го нарежете. Виното да е червено, 16-18 градуса или портвайн (0,5 л). Сместа се настоява в продължение на 5 дни.

Взимайте по 1 ч.л. първите пет дни, след това – 1 супена  лъжица най-малко 2-3 седмици, но желаният курс е 1,5 – 2 месеца.

Важно е от първите дни пациентът да има апетит. Същата смес в същата дозировка се препоръчва за лечението на белодробна туберкулоза, стомашни язви, както и психични разстройства, хронични заболявания на кръвта, заболявания при жените, парализа и главоболие.

Методът е универсален в борбата срещу хронични и остри заболявания на стомаха, черния дроб, червата, сърцето. И не само лечебно, но и превантивно. За превенция, достатъчно алое – 350 г, мед – 600 г, вино – 350 г.

На всеки пет години, откакто се излекувах, правя такава тинктура за превенция. Аз съм вече на 78 години, но не бързам да умра. Събирам различни лечебни билки, пия чай от тях, правя упражнения сутрин по 40 минути.

Continue Reading

Previous: Мъжът, който донесе на България чиста печалба от 9,5 милиарда лева
Next: Пълен абсурд – взимаш 1000 лв. заем, искат да върнеш 4000

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.