Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощтта на стара рецепта се изправих на крака
  • Новини

Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощтта на стара рецепта се изправих на крака

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
sfdbfgbfdbfgbfgjhfgjhg.png

Една много приятна, енергична възрастна жена разказва:

„… През 1985 г., след две операции, бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, като ми даваха още 10 дни живот.“

Вкъщи лежах на легло в продължение на два дни, когато си спомних, че имам рецепта за лечение на цялото тяло, където основният компонент е алое.

Листът с описанието беше някъде из бумагите ми и не успях да го открия, тогава започнах да го приготвям по памет.

Откъснах всичките листа на две 4-5 годишни растения, измих ги, избърсах ги, изрязях острите ръбове и ги прекарах през месомелачката.

Оказа се 2 литра с целулозата. Взех 3 килограма чист мед и две бутилки вино Кагор.
Всичко това се излива в чист емайлиран съд, разбърква се. Достатъчно количество за два трилитрови буркана. Плътно се затваря, лекарството беше обвито в черен плат и поставено в мазето върху цимент. След 10 дни извадих единия буркан, разтърсих го добре и пресипафх в бутилка, след което започнах да пия по 1 супена лъжица три пъти на ден, един час преди хранене.

Държах бутилките в хладилника, като ги бях отново обвила в черно. В продължение на дълго време вземах това лекарство, а през октомври отидох на консултация. Тогава разбрах какво ми бяха казали лекарите. Имаше заключение от онкологичната клиника, подписано от нейния директор. Той беше потвърдил диагнозата „рак на маточната шийка в етап на гангренозно разпадане на тъканите“, когато бях изписана като неизлечима, но при изследване през есента, аз бях напълно здрава и наддала тегло 22 кг.

После описах метода на лечение, който прилагах с някои усъвършенствания:

Не поливайте алоето 5 дни преди да го нарежете. Виното да е червено, 16-18 градуса или портвайн (0,5 л). Сместа се настоява в продължение на 5 дни.

Взимайте по 1 ч.л. първите пет дни, след това – 1 супена  лъжица най-малко 2-3 седмици, но желаният курс е 1,5 – 2 месеца.

Важно е от първите дни пациентът да има апетит. Същата смес в същата дозировка се препоръчва за лечението на белодробна туберкулоза, стомашни язви, както и психични разстройства, хронични заболявания на кръвта, заболявания при жените, парализа и главоболие.

Методът е универсален в борбата срещу хронични и остри заболявания на стомаха, черния дроб, червата, сърцето. И не само лечебно, но и превантивно. За превенция, достатъчно алое – 350 г, мед – 600 г, вино – 350 г.

На всеки пет години, откакто се излекувах, правя такава тинктура за превенция. Аз съм вече на 78 години, но не бързам да умра. Събирам различни лечебни билки, пия чай от тях, правя упражнения сутрин по 40 минути.

Continue Reading

Previous: Мъжът, който донесе на България чиста печалба от 9,5 милиарда лева
Next: Пълен абсурд – взимаш 1000 лв. заем, искат да върнеш 4000

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.