Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България има само 2 града с буквата Ц, но знаете ли кои са
  • Новини

В България има само 2 града с буквата Ц, но знаете ли кои са

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
sadggkkghkerikhsfhgfh.png

В нашата страна има повече от 70 населени места започващи с буквата “Ц”. Но има само 2 града. Знаете ли кои са те? Днес ще разгледаме повече за тяхната история, пише Poznanieto.bg.

Кои са 2-та града с буквата “Ц” в България?

1. Царево

Градът носи много разнообразни имена през годините. Най-дълъг период е кръстен Василико или Василикос. Има 2 основни версии за произхода на това име:

Село Босилково – Това е име на унищожено село от Айтоския балкан, жителите на които се преселват в Царево. Те носят със себе си името на родните си място, но биват погърчени и по този начин се променя името на Василико.

Василевс – Втората хипотеза е свързана с думата василевс от гръцки, тъй като турският пътешественик Муса Челеби посочва, че завладяната наблизо крепост е била построена от един от внуците на Константин Велики – Васил. Тоест била кръстена на неговото име.

Градът се запазва като важен пристанищен център на Черноморието. Негативен ефект върху него играе Руско-турската война от 1828-1829 година и последвалият демографски срив. Освободителната война не променя факта, че селището заема все по-периферна роля в империята.

През 1882 година избухва голям пожар, който почти изцяло разрушава старото селище. Голяма част от жителите се местят на северния полуостров, наречен Лимнос, но малка част решават да останат на старото си място и да възстановят доколкото могат селото.

Царево бива освободен по време на Балканската война – голяма част от гръцкото население се връща в родината си, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. Като част от България, Царево се развива възходящо и постепенно се завзема от неблагоприятния период. Тогава има нуждата да се построи ново пристанище, което да поеме увеличения търговски обмен.

Строежът започва през 1927 година и е завършен 10 години по-късно – през 1937 година. Открит е лично от цар Борис III. Това е и причината да бъде прекръстено селището на Царево. Това си име запазва до 1950 година, когато името му отново бива сменено. Този път на Мичурин – по името на съветския учен Иван Мичурин – един от най-известните учени във сферата на ботаниката. След промените от 1989, през 1991 година е върнато името Царево.

2. Цар Калоян

Това е и другият град започващ с буквата “Ц”. Кръстен по името на легендарния български владетел, той се намира в североизточна България – на около 35 км от град Русе. В самия му район са намерени следи от различни култури, като най-вече има тракийски надгробни могили.

По-късно са намерени останки от прабългарските селища в рамките на Първата българска държава.Районът става известен и с издълбаните скални манастири в региона.

В рамките на Османската империя, селището е познато под името Торлак – така е написано в османските данъчни регистри. Интересно е там да се види и, че населението е изцяло от български произход, като хората са се занимавали със скотовъдство в региона.

Селището продължава да носи името Торлак и след Освобождението чак до 1934 година, когато попада в категорията на преименуваните селища и приема името цар Калоян. То не се запазва особено дълго, като през 1951 година пак е променено – този път на Хлебарово, а през 1981 година става й град.

Дори и името Хлебарово не се запазва прекалено дълго, тъй като след промяната на политическата обстановка, е върнато старото име на града – Цар Калоян.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влади Горанов смая Цветанка Ризова, издаде голяма тайна
Next: Радостна новина за хиляди българи: От утре масово падат цените в магазините

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.