Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Италия Великден е по-евтин, отколкото в България
  • Новини

В Италия Великден е по-евтин, отколкото в България

Иван Димитров Пешев април 16, 2023
itaistiasltasktas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Колкото и да са скъпи яйцата, не може без тях, казва Веселин Калановски

Великден е! Без значение от инфлации и деноминации, празникът идва и си отива.
Както всяка година. Как и колко дълбоко бърка в джобовете ни?

 

„Скоро бях в Рим и ви уверявам, че някои от нещата там са по-евтини, отколкото
в България. Това е нереално!“, диви се певицата Теди Кацарова.

 

На нея и чешкия
й приятел Ян им прави силно впечатление големият ръст на цените в последните две
години у нас.

 

 

Теди ще покаже на Ян как посрещаме у нас Великден

 

„Не знам защо и какво се случи, но разликата е огромна! Как е възможно така рязко
и за толкова кратък период всичко да поскъпне“, добавя Теди, според която хората
издъхват и за всички ще е много трудно да посрещат празници оттук нататък. „Не
знам защо всички смятат, че щом сме артисти, сме милионери.

 

И нас повишението
ни засяга! А в сектора ни промяна в цените няма и не мисля, че е удачно“, твърди
дъщерята на Силвия Кацарова и пожелава за празника да сложим здравето си на преден
план. „А парите все ще ги изкараме!“

„Скъпи – не скъпи, това е положението! Хубав празник е, не може човек да не купи
яйца“, казва актьорът Веселин Калановски, за когото традицията е по-важна от цените.
„А и нямам намерение да боядисвам индустриални количества“, пошегува се екранният
Харизанов от нашумелия сериал на БНТ „Вина“.

 

 

Козунаците приготви жената на дядо Веско – баба Жени

 

Актьорът заедно с жена си Жени, една от дъщерите си и нейния приятел е в: „Една
барака в с. Емона, в която живея понякога, когато имам време. Тук е прекрасно
и странно място. Години наред ние, виладжиите, го чистихме и подновихме старата
му порутена църква.

Сега възстановяваме манастир от средата на XIX век. Макар
и рядко да има свещеник, всички се събираме за празника и обикаляме черквата,
хапваме козунак, чукваме се с яйца.

А местният ресторант прави обяд и го раздава
на хората от селото. Изобщо стана си прекрасна традиция за всеки Великден“, споделя
Калановски от брега на морето и под зоркия поглед на сокол, кръжащ в същия миг
над главата му.

 

Дядо Веско, който от броени дни е в тази си житейска роля с първородната си внучка
Ева, пожелава да сме живи и здрави, „И да спре тази тъпа война и България да се
оправи по пътя на разума, а не на национализма.

А в личен план – работа, работа
и пак работа, която вече ми носи само удоволствие. Пожелавам си и още внучета
– при наличието на 4 деца надявам се да станат повече!“, допълва Калановски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшни данни! Саламите натъпкани със заместители и индустриална химия
Next: Драго Чая: Тази страшна тайна за мен бях погребал завинаги, но не мога повече да мълча

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.