Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента да не си на АМ Тракия, същински ад е! Огромен ТИР лумна в пламъци, цели километри коли спряха!
  • Новини

В момента да не си на АМ Тракия, същински ад е! Огромен ТИР лумна в пламъци, цели километри коли спряха!

Иван Димитров Пешев септември 4, 2022
triarasktasiq.jpg

Камион изгоря на АМ „Тракия“ тази сутрин. Инцидентът е станал на 154-я километър на магистралата в посока София.

Товарът и ремаркето са изгорели напълно, показват снимките, публикувани във Фейсбук.

По първоначални данни няма пострадали при инцидента, предаде dcnews.bg.

На мястото има пожарна, два автомобила на жандармерията. Колите се пускат само в едната лента и се образува километрична опашка. Пътуващите трябва да се въоръжат с търпение.

Не изпускай тези оферти:

Още крими:

Министерството на вътрешните работи в Анкара съобщи, че българските служби за сигурност са заловили заподозрян за убийството през 2002 г. на доц. Неджип Хаблемитоглу.

Мустафа Левент Гьокташ, бивш полковник, беше задържан близо до границата с Турция, ден след като турските власти съобщиха, че Интерпол е издал международна заповед за арест на Гьокташ. От министерството заявиха, че процедурата за екстрадирането му в Турция е в ход.

Съд в Анкара по-рано издаде заповед за залавянето на Гьокташ по обвинения в убийство и членство в престъпна банда.

Хаблемитоглу, известен с разобличаването на Гюленистката терористична група (ФЕТО), и книга, описваща тъмни дейности на германски неправителствени организации (НПО) в Турция, беше застрелян пред дома си на 18 декември 2002 г.

Виновниците за убийството остават неуловими в продължение на години. Нури Гьокхан Бозкър, бивш офицер като Гьокташ, беше открит в Украйна и екстрадиран в Турция през януари, което ускори закъсалото разследване. Шестима заподозрени бяха задържани през февруари за връзките им с Бозкър, предимно бивши офицери. Трима от тях по-късно бяха освободени, докато други двама бяха арестувани, а още един заподозрян беше освободен със съдебен контрол, мярка, която включва ограничаване на движението без лишаване от свобода.

През юни властите наредиха още арести по разследването, включително заповед за Гьокташ. Осем заподозрени са задържани, а четирима са освободени със съдебен контрол.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зареди бензин за 300 лв в бензиностанция на АМ Хемус и даде мръсна газ без да си плати! Ето какво му се случи мигновено
Next: Този мъж изнасили повече от 200 деца. Съкилийникът му го изнасилва с часове и го закла като прасе

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.