Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В парламента стана напечено, извънредно свикаха
  • Новини

В парламента стана напечено, извънредно свикаха

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
ghdgfjfghjhgjhg.jpg

На свое заседание бюджетната комисия в парламента е разгледала предложение за удължаване на срока за внасяне на държавния бюджет. Това съобщи пред журналисти председателят на ПГ „Има такъв народ“ (ИТН) Тошко Йорданов. Той е участвал в заседанието, а по думите му то е продължило не повече от 3-4 минути.

Тошко Йорданов коментира, че след като заместник-председателят на парламента като Росица Кирова е дала почивката, е било свикано „изненадващо“ заседание на комисията.

Предложението е внесено от Делян Добрев от ГЕРБ, Йордан Цонев от ДПС и Венко Сабрутев от ПП.

Йорданов припомни, че сроковете за бюджета изтичат във времето, в което е гласувана ваканцията на депутатите.

Народното събрание ще гласува, взетото на извънредно заседание в ресорната комисия, внасянето на проектобюджета за 2024 година да бъде отложено до 15 ноември.

„Бюджетът ще се забави, което ще удари общините. За тях са по-важни местните избори, отколкото бюджета на държавата, а от друга страна на Асен Василев не му излизат сметките със заложените параметри“, смята Тошко Йорданов. Депутатът от ИТН коментира и че най-вероятно ще се вдигнат данъците.

Корнелия Нинова, лидерът на БСП, също заяви, че те са категорично против забавянето на бюджета.

„Всеки ден ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС дават аргументи, че са вредни за държавата. Вътре в бюджета има големи различия между управляващите, затова и се протаква внасянето на Бюджет 2024 г.”, коментира Нинова. Лидерът на БСП подчерта, че най-вероятно има провал в целта за 3% дефицит и най-вероятно ще има вдигане на данъци и ДДС за някои сектори.

Костадин Костадинов, лидерът на “Възраждане” смята, че има забавяне на бюджета, защото правителството не е стабилно.

След появилото се напрежение Венко Сабрутев от ПП излезе пред медиите, за да обясни какво се случва.

„Внесохме предложение, с което даваме още две седмици срок на МС да внесе проект за Бюджет 2024 г. в парламента. Министерски съвет имаше срок до края на октомври, сега се удължава това време до 15 ноември. Причината е една, решението на НС да не заседава заради предизборната кампания, което скъсява възможността да бъдат приети данъчните закони”, обясни Сабрутев.

Относно атаките от опозицията, че бюджетът се бави заради несправяне с поставените цели от макрорамката, Венко Сабрутев коментира, че всички бюджети изготвени от ПП са се случвали както са били планувани.

Междувременно стана ясно, че в Народното събрание (НС) се провежда извънреден председателски съвет по искане на опозицията. По-рано в деловодството беше внесен проект на решение за отсрочка от един месец за изпращане в Брюксел на териториалните планове за справедлив енергиен преход.

На председателския съвет трябва да се реши дали да бъде свикана извънредна енергийна комисия и дали проектът на решение да бъде обсъден и подложен на гласуване още днес в пленарната зала.

В проекта, под който са се подписали от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“, се настоява да бъде изпълнено решението на Народното събрание за ревизия на плановете за въглищните централи.

В проекта се настоява Министерски съвет да бъде задължен до 15 октомври да приключи преговорите с Европейската комисия в изпълнение на решението на парламента.

Иска се и доклад за предприетите действия и постигнатите резултати и подписване на споразумение за справедлив преход със синдикатите в срок до 20 октомври.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Стоичкова и Миа оставиха България без думи
Next: Политолог издаде скрития коз на Борисов за Хекимян, картата капан е за…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.