Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В петък Слави призна за тежката си болест, но днес най-доверения му заби нож в гърба
  • Новини

В петък Слави призна за тежката си болест, но днес най-доверения му заби нож в гърба

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
salsviasviasiviasv.jpg

„Аз не съм от „Има такъв народ“ (ИТН), аз бях от гражданската квота само. Все пак изборите приключиха“. Това каза в интервю за предаването „Тази неделя“ Любомир Каримански, бивш депутат от ИТН и бивш председател на парламентарната бюджетна комисия.

Той беше и кандидатът на ИТН за управител на БНБ.

В момента Каримански е съветник на служебния финансов министър Росица Велкова.

При нови избори не би се кандидатирал за депутат, защото не вижда политически формат, който може да го привлече. „Не бих казал, че ме е разочаровала с нещо „Има такъв народ“. Напротив, аз извървях своя път, дадох каквото мога. Гледали сме и сме вървели в една посока“, уточни той.

Не изпускай тези оферти:

С лидера на ИТН Слави Трифонов за последен път е разговарял в деня на изборите – 2 октомври.

Като съветник на финансовия министър той смята за пресилени думите на Кирил Ананиев от ГЕРБ, че държавата фалира.

Според Любомир Каримански проблем е фактът, че с пари от Плана за възстановяване и устойчивост се покриват социални плащания.

Още политика:

Не се виждах в Министерски съвет. Мисля, че там трябва да отиват хората, които са по-подготвени от мен, и имат по-добро и подходящо образование, за разлика от мен и от Бойко Борисов.

Това каза Слави Трифонов пред Тошко Йорданов в рубриката „Нещо лично“ по Телевизия 7/8.

„Това са алчни хора с невъобразима жажда, което е по-силно от всичко, което притежават за власт. Не може да ги спреш, това не можеш по никакъв начин да го спреш. Властта, парите и славата са за хора, които не ги щат.

Само тези хора могат добре да оперират с тези дяволи.

Властта и парите са за хора, които ги искат, като ги консумират, и после като наркотик започват още повече да ги искат“, каза още Трифонов.

„Това е изумителен наркотик, тези три дявола колкото повече ги искаш, т.е. колкото повече ги взимаш, толкова повече ги искаш. Това е нещо като някакъв политически хероин, властта, славата и парите, това е нещо, което те побърква, това е наркотик 100%.

Аз нямам никакво намерение да се разболявам, не стига, че съм болен от толкова други неща, а сега и да се разболявам от тези наркотици“, допълни Слави.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Засяга много българи, крайният срок е 28.10! Ако го пропуснеш така ще те глобят, че ще ти се иска да ти спрат водата
Next: Бистришката Ванга- Искра със сензационно разкритие за Бойко Борисов и бъдещото управление

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.