Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В следващият епизод на Мрежа от лъжи-Асия посещава Волкан в ареста, за да му каже, че няма да излезе скоро
  • Новини

В следващият епизод на Мрежа от лъжи-Асия посещава Волкан в ареста, за да му каже, че няма да излезе скоро

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
bfsdhhereryer.png

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица  ” Мрежа от лъжи “, предавана от понеделник до петък вечерта по bTV Lady.

Информацията е написана за Теленовелас Новини!
Превод и адаптация: Telenovellas News

Асия казва на Дерин, че трябва да помисли за Зейнеп. Ако не я вземе с тях, Волкан ще се ядоса.

Дерин твърди, че е права.

Асия успява да я хване за ръката и да я издърпа. Прегръща я. Дерин си спомня, че Асия я спаси предния път от колата, когато падна в морето.

Онур им помага, но Дерин изпада в криза. Асия й удря шамар, за да се осъзнае.

Отвеждат я в болница и я преглеждат.

Онур казва на Гьонюл, че Асия е спасила Дерин и то не за първи път.

Лекарят казва на Гьонюл, че трябва да заведе Дерин психиатрична болница.

Гьонюл благодари на Асия, че е спасила живота на дъщеря й. Асия й напомня, че за нея животът е ценен и отново й повтаря, че не е видяла Халюк, когато се е разболял.

Асия уверява Гьонюл, че нито тя, нито Али искат парите на Гючлю.

Асия посещава Волкан в ареста, за да му каже, че няма да излезе скоро и че Дерин е приета в психиатрична болница.

Месец по-късно

Али и Демир предпочитат да запазят приятелството си и отказват да дружат с Ипек.

Селчук моли Нил да си обещаят да не карат децата си да се срамуват от тях.

Асия се готви да отиде на дипломирането на сина си.

Дерин, напълно излекувана, е изписана. Тя пита майка си дали Онур е там и тя й казва, че той винаги е бил до нея. Преди да се прибере у дома, Дерин иска да посети едно място.

Деря е единствената, която посещава Волкан в затвора.

Преди 3 седмици

Али посещава баща си и той го уверява, че е невинен и че всичко е направил заради него. Али смята, че баща му мисли само за себе си.

Сега

Волкан е съсипан, че Асия не е отишла да го посети. Оплаква се, че никой не е дошъл. Волкан иска да си отмъсти на Онур, защото смята, че той е размътил главата на Гьонюл.

Асия казва на Али, че независимо какво е направил баща му и какво казват другите, Волкан го обича.

Джерен моли Пелин да предаде оставката й на Асия.

Деря казва на Селчук, че Джерен чака момче. Лекарката му казва, че Джерен е решила да се премести в Истанбул.

Continue Reading

Previous: Почина черноморският Хачико, който 12 години чака мъртвия си стопанин
Next: Слави Трифонов: Проблемът е, че Нургюл сама води битка за родината си, която я е изоставила

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.