Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В София и Пловдив пищят, а в Добрич се молят ужасът да не застигне и тях
  • Новини

В София и Пловдив пищят, а в Добрич се молят ужасът да не застигне и тях

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
asdvcdsfvdsfbfgnbghn.png

Пълненето на хладилника за жителите на София и Пловдив излиза най-скъпо спрямо останалите областни градове в страната. Това става ясно от данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), пише Телеграф бг.

Причината е, че това са градовете, които държат най-високи цени на определени продукти от първа необходимост и като напълнят хладилника жителите им, джобовете им сякаш са били с дупка.

 

Така от 10 продукта, които включват захар, боб, ориз, брашно, олио, яйца, кашкавал, сирене, пиле и кайма в града под тепетата цените на 4 от тях са най-високи.

На Пловдив пък конкуренция по скъпотия е София, където три от десетте продукта държат най-високи цени. Така пловдивчани плащат най-много за захар, брашно, олио и кашкавал, като при него цената е еднаква с тази в столицата.

Освен млечния продукт софиянци плащат най-скъпия ориз и олио. Каймата и бобът пък са на най-високи цени в Силистра. Там гражданите плащат 5,87 лв. за кило боб, което е близо двойно повече спрямо стойността му в Ямбол. За кило кайма пък в Силистра дават 11,76 лв., а в Добрич цената е 5 лв.

Тънко

Рекордьор по брой най-евтини стоки е Добрич, където 4 от общо десетте продукта държат ниски цени. Освен че каймата там се продава най-тънко, то и кашкавалът е най-евтин за цялата страна, който се продава за 11,31 лв. килото. Другите продукти, които са най-евтини в Добрич, са сиренето, което е 6,06 лв. за кило, и яйцата – 0,32 лв. за брой.

Сравнение

При основните – месни, млечни храни и варивата, всичките 18 продукти са включени в бюлетина на ДКСБТ. На седмична база поскъпналите са 9, поевтинелите са 7 и без промяна в цената са 2 продукта, като трендът е от минус 5,3% до плюс 1,9 на сто, което е нормално за сезона за тази група хранителни продукти.

Най-много е нараснала цената на зрелия фасул, който е скочил с близо 2 на сто до 4,33 лв. за кило, следван от ориза с ръст от 1,5 на сто. По-скъпо се продава и слънчогледовото олио, кашкавалът, масло, лещата и други. Най-много са поевтинели яйцата, които в момента се продават по 0.36 лв. за брой, следвани от захарта, сиренето, киселото мляко и пилешкото.

Без промяна в цената на брашното – 1.29 лв./кг, и прясното мляко над 3% масленост – 2.25 лв. за литър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Връщат ли ви парите А1, Виваком и Йетел със задна дата, експерт обясни
Next: Как се готви правилно леща, така че винаги да е вкусна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.