Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В събота е важен празник, задължително трябва да се черпи със…
  • Новини

В събота е важен празник, задължително трябва да се черпи със…

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
sfdkmhkmfdhkdfkhf.png

Тази събота – на 16 декември, Православната църква чества Свети пророк Даниил (Данаил) и св. три отроци Анания, Азария и Мисаил. Този празник е известен и като Данаилов ден.

 

Днес празнуват всички, които носят имената Анани, Данаил, Данаила, Даниел, Даниела, Дани и Данко.

Една от легендите разказва, че по време на вавилонския плен заради вярата си в Бога пророк Даниил бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове.

Но тогава се случило чудо – въпреки че в продължение на шест дни на лъвовете не била давана храна, зверовете не докоснали Божия пророк.

 

Този ден особено много почитат всички жени, които ще раждат и имат малки деца. Те месят питки и ги раздават на съседи, за да е плодовита годината и лесно да родят.

Именно по този повод решихме да споделим няколко рецепти за вкусна содена питка, която да сложите на празничната трапеза.

 

РЕЦЕПТА ЗА СОДЕНА ПИТКА
Необходимите продукти за содена питка:

1. 2 ½ чаени чаши брашно
2. 1 чаена лъжица сода за хляб
3. 1 чавна лъжица сол
4. 1 чаена лъжица мед
5. 1 ⅓ чаена чаша газирана вода
6. 50 грама семена

Необходимо време за приготвяне:
10 минути подготовка
40 минути печене

 

Начин на приготвяне:
Първата стъпка от рецептата за содена питка подготовката на сухите продукти. Пресявате брашното, заедно със содата и солта в купа, добавяте и семената. Може да ползвате микс от семена, например маково семе, ленено семе, сусам, или пък предпочитаните от вас семена.

 

Добавяте меда и газираната вода и разбърквате с дървена лъжица. След като размесите добре с дължицата, намокряте ръцете си с вода и оформяте тестото във формата на топка и я поставяте в тава, върху която сте поставили хартия за печене. Поръсвате с брашно. С остър нож правите дълбок разрез във формата на кръст върху топката тесто.

Печете содената питка в предварително загрята на 220 градуса фурна за около 10 минути, след което намаляте фурната на 180 градуса за около 30 минути, или докато содената питка придобие апетитна препечена коричка.

 

РЕЦЕПТА ЗА СОДЕНА ПИТКА

 

Необходими продукти:
брашно – 700 г
вода – 300 – 400 мл топла
сол – 1 ч.л.
бакпулвер – 1 бр.
сода бикарбонат – 1 ч.л.
ябълков оцет – 2 с.л.
олио – 3 с.л.

 

Начин на приготвяне:
Пресейте брашното три пъти, добавете солта и бакпулвера, разбъркайте да се смесят добре. В чаша смесете содата и оцета, след като шупнат ги добавете към брашното, заедно с олиото. При непрекъснато бъркане на струя добавете топлата вода и замесете меко тесто.

Тази стъпка е най-важната за сполучлива содена питка – месете тестото продължително след оформянето му, или докато, като му направите разрез, в него да има мехурчета въздух.

 

Оформете питка от тестото и я поставете в намазана с олио тавичка.

Оставете тестото да престои 15 минути така за да се отпусне, преди да я поставите в фурната за печене, надупчете питката с вилица на повечко места.

Поставете тавата в предварително нагрята на 180 градуса фурна и печете за около 30-35 минути до лек златист загар.

Намокрете тензух и изстискайте много добре, извадете изпечената питка и я увийте с него, покрийте със суха кърпа и оставете така за около 10 минути.

Сервирайте топла, много мека и вкусна содена питка, особено поръсена с шарена сол!

 

ЛЕСНА СОДЕНА ПИТКА БЕЗ МЕСЕНЕ

 

Необходими продукти:
яйца – 2 бр.
захар – 1 с.л.
оцет – 1 с.л.
олио – 1 с.л.
сол – 1 ч.л.
сода бикарбонат – 1 ч.л.
кисело мляко – 500 г
бакпулвер – 10 г
брашно – 500 г
сирене – 250 г

 

Начин на приготвяне:
Яйцата се поставят в купа и се разбъркват с телена бъркалка. Прибавят се захарта, олиото и киселото мляко.

Содата бикарбонат се смесва с оцета. След като спре да шупти се добавя към яйцата и млякото. Добавя се солта.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера. Изсипва се към горната смес и се бърка с лъжица.

Накрая се добавя натрошеното сирене.

 

Тава с размер 26 см се постила с хартия за печене и се намазва с олио.

Тестото се разполага в тавата и се заглажда.

Питката се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса 35-40 минути.

Веднага след като се извади от фурната, содената питка се намазва с бучка краве масло.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест: Отиде си един от директорите на Младежкия театър
Next: Der Standard гръмна с новина от Австрия за България и Румъния в Шенген

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.