Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В този малък град всички къщи са покрити с красиви цветни картини на цветя
  • Новини

В този малък град всички къщи са покрити с красиви цветни картини на цветя

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
sgdhfghfgjfgj.png

Пътуването е едно от най-големите удоволствия на света. Винаги казвам, че човек научава повече по време на пътуване, отколкото при всеки друг повод.

Има толкова много места за посещение, че понякога е трудно да разберем откъде да започнем. Имаме гигантски градове по света като Ню Йорк, Париж, Лондон, Мексико Сити, Токио и Буенос Айрес. След това има по-малки градове и градчета, които имат свой специален чар.

 

 

В Полша има град, който изглежда като излязъл от приказка. Къщичките са покрити с красиви рисунки на пъстри цветя.

Добре дошли в Zalipie – една истинска приказка.

 

Zalipie е малък град в югоизточната част на Полша, различен от всичко, което сте виждали досега.

 

 

Той стана популярен сред някои туристи, но не защото има много петзвездни хотели и големи модерни сгради, а защото градът е пълен с дървени къщи, които са боядисани по най-красив начин.

У дома
Снимка: Shutterstock

Красивата традиция започва преди повече от век, когато жена от селото започва да рисува къщата си с флорални мотиви. И тогава ще се чудите каква е причината за тези цветя… оказва се, че жената е искала да прикрие някои кусури.

 

 

У дома
Снимка: Shutterstock

Тъй като жената не разполагала с професионални инструменти за рисуване, се наложило сама да си направи четки, използвайки козината на кравите си. Цветът също трябваше да се направи сама.

 

 

Снимка: Shutterstock

Този начин на боядисване на къщите става традиция в града и се предава от поколение на поколение. С течение на времето цветовете станаха по-фолклорни, по-големи и още по-пъстри.

 

 

 

Снимка: Shutterstock

Сега целият град е пълен с цветя в различни цветове.

 

 

 

Бих искал да се събудя тук един ден. Какъв цвят е!

Съпругата ми вече не ме привлича, и много ме е срам да ви кажа защо-

 

 

 

 

Zalipie е един от най-живописните градове в Полша, разположен само на 90 минути от Краков.

 

 

 

Какво мислите, бихте ли искали да посетите това малко градче един ден?

 

 

 

 

Надявам се, че тази традиция ще продължи и за следващите поколения, така че този полски град винаги да остане толкова колоритен.

 

 

 

Пътуването е голямо удоволствие, а цветовете правят живота ни щастлив. Каним ви да споделите тази статия с приятелите си, за да могат и те да открият този прекрасен град.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гърция е в плен на лошото време! Нова стихия потапя градове
Next: Младият Георги Пашалиев постигна огромен научен успех, за първи път в историята на България

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.