Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Турция потече най-дългата изкуствена река в света, задмина Панамския канал
  • Новини

В Турция потече най-дългата изкуствена река в света, задмина Панамския канал

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
gsdfgdfgherherh.png

Тъй като Турция изпитва остър недостиг на вода поради изменението на климата, новият канал Мардин-Джейланпънар от язовира Ататюрк в Шанлиурфа до Мардин в югоизточна Турция започна да доставя жизненоважна вода на близо 506 хиляди декара земеделски земи, която ще бъде стимул фермерите да успеят да увеличат производството си, пише “Марица”.

В рамките на Югоизточния анадолски проект (GAP), многосекторен интегриран проект за регионално развитие, каналът беше завършен и бе пуснат в експлоатация вчера.

 

Със своята дължина от 221 километра, „каналът на изобилието“ ще позволи на обширни райони от турската част на Месопотамия да получава реколтата три пъти годишно и ще увеличи доходите на фермерите.

„Каналът Мардин-Джейланпънар е най-дългата изкуствена река в Турция. Той е по-дълъг от Суецкия канал и три пъти по-голям от Панамския канал. 

Когато всички участъци на мащабния проект бъдат завършени, обширни площи земеделска земя, еквивалентни на размер на 70 000 футболни игрища ще бъдат напоявани обилно“, съобщиха от Министерството на земеделието и горите в Анкара.

Изграждането на канала струва 2 милиарда TL ($75 милиона).

С канала от този регион ще се задоволяват 35% от нуждите на страната от зърно.

„Историческо събитие е, че водата на река Ефрат ще се срещне с плодородните земи на горна Месопотамия“, заяви пред местните медии Дурсун Йълдъз, ръководител на Асоциацията за водна политика.

Йълдъз отбеляза, че проектът е настроен да удвои селскостопанските добиви, като разшири гамата от продукти извън зърнените култури, за да включи цитрусови плодове и парниково отглеждане.

Довеждането на водата от Ефрат до Мардинската равнина не само ще бъде от полза за региона и Турция, но също така ще допринесе значително за продоволствената сигурност и на съседните страни.

Йълдъз заяви, че прекомерното използване на намаляващите подпочвени води в региона през последните три десетилетия също ще бъде ограничено.

Мехмет Шериф Йотер, ръководител на Центъра за търговия със зърно Къзълтепе, също подчерта, че каналът може да създаде работа за приблизително 300 000 души.

„Каналът ще напоява тези земи и те ще изхранват цялата нация. Проектът ще вдъхне живот на региона“, допълни Йотер.

„Понастоящем жънем два пъти годишно. С канала, в някои райони, дори може да са възможни три реколти годишно. Мардинската равнина в момента отговаря на 20% от нуждите на страната от пшеница и бобови растения. След като каналът започне да функционира напълно, Мардинската равнина ще задоволява поне 35% от нуждите на страната ни. Ако производството процъфтява, външната ни зависимост ще намалее”, добави той.

Ремзи Текин, фермер от област Къзълтепе, заяви, че страдат от недостиг на вода поради горещините през лятото.

“Производителите ще бъдат облекчени, след като проектът приключи. В момента ние черпим вода от 600-700 метрови кладенци.

След като ние получим водата от канала в Месопотамската равнина, нашите нужди от напояване ще бъдат задоволени, без да разчитаме на външни източници”, заключи той.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пикантни подробности около старта на Игри на волята тази вечер
Next: Изненада! Стана ясно къде ще работи Жени Марчева след като напусна телевизията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.