Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт
  • Новини

Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
gwbeberbew.png

Идеите на Асен Василев за пенсиите са тема номер 1 напоследък. Но проблемите са много.

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) е вторият стълб на пенсионната система. Целта е да се увеличат доходите на хората. Става ясно, че така рекламирания стълб ще носи доходност, не се осъществява.

Успокоението от бившият социален министър Христина Христова по Нова тв е за това, че поне няма да изгубим парите, които сме внесли досега.

Хората няма как да загубят стойността на сумите, които са внесли за пенсия, въпреки отрицателната доходност. Номинално парите не се губят, има резервен фонд. Идеята на сумите в т.нар. втори стълб на пенсионния фонд е да се увеличат парите на хората.

Тази идея засега не работи.

Простичко казано, това са едни пари, които се удържат от хората в рамките на 5%, пенсионните фондове разполагат с тях до момента на пенсионирането ни, но излиза че не само не носят доходност, а едва бихме могли да си ги получим след пенсиониране.

Същият ефект биха имали, ако стояха по бурканите в килерите на хората.

Това излиза поредната провалена „идея“ с мисъл за хората според обясненията на Христова.

Нещо повече, сумите натрупани до момента на пенсиониране са достатъчно малки за да се вземат накуп още когато хората получат възможност за това.

Според данните досега огромното мнозинство от първите пенсионери от втория стълб са получили разсрочено плащане, което дори не се нарича „пенсия“.

Това са 1863 души, които са взели средно по 284 лв. на месец при разрешени от закона максимум към онзи момент 300 лв.

Какво ще се случи с парите за втора пенсияОгромното мнозинство от хората – 1668 души, са сключили договор за разсрочено плащане на натрупаната по партидата сума до 3 години. Това означава, че те са пожелали да получат пенсионните си спестявания максимално бързо.

За периода след 3-ата година до края на живота си (при среден период на получаване на пенсия 17-18 години ) тези хора няма да получават нищо от втория стълб.

От първия (тоест от НОИ) ще получават с 9-10% по-ниска пенсия от тази, която биха взимали, ако бяха прехвърлили партидата си в държавното осигуряване.

Излиза, че тази схема дори ощетява хората вместо да носи каквито и да било дивиденти.

Никой няма избор дали да внася или не, задължително е.

Така че много млади хора са прави затова, че им се пилеят парите и не се инвестират.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината
Next: Българи от САЩ: Няма да мълчим, отваряме ви очите за Пламен и пържолите по 500 лева

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.