Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно! Тази заплата скача със 100 лева, вижте кои са късметлиите
  • Новини

Важно! Тази заплата скача със 100 лева, вижте кои са късметлиите

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
sdgdfgdfhfhgfh.png

Минималната заплата ще стане 933 лв. от началото на 2024 г. А след това всяка година ще расте с около 100 лв.

Това става ясно от указания на Министерството на финансите, които са изпратени на всички ведомства, за подготовка на бюджета за 2024 г. и актуализираните им прогнози за 2025-2026 г., пише „Труд“

Според Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2024 г. минималната заплата трябва да бъде 50 на сто от средната за страната. И след това да бъде увеличавана от началото на всяка следваща година, така че да остане 50% от средната заплата.

От Министерство на финансите вече са пуснали за обществено обсъждане проект за увеличение на минималната заплата от 1 януари 2024 г. от сегашните 780 лв. на 933 лв.

Разчетите на Министерство на финансите показват, че от началото на 2025 г. минималната заплата трябва да бъде 1033 лв., а от 1 януари 2026 г. – 1140 лв. Бюджетните организации трябва да разработят прогнозите си за 2025-2026 г. като използват именно тези разчети за размера на минималната заплата.

Разчетите на Министерството на финансите показват, че след като бъде приложен механизмът минималната заплата да бъде 50 на сто от средната, всяка година минималното възнаграждение ще расте с около 100 лв. Това означава, че средната заплата ще нараства с около 200 лв. на година. А това вече е факт.

През юни 2023 г. средната заплата е 1927 лв., показват данни на Националния статистически институт. Това е увеличение с 12,7%, или с 217 лв. спрямо същия месец на миналата година. Разчетите на Министерството на финансите показват, че това увеличение на възнагражденията ще се запази и през следващите години.

Ако прогнозата на министерството се сбъдне, в рамките на три години минималната заплата ще нарасне от 780 лв. на 1140 лв. Това представлява увеличение с 360 лв., или с над 46 на сто.

Ще бъде продължена и политиката за увеличение на заплатите на учителите. В

указанията на Министерство на финансите е посочено, че средствата за образованието за периода 2024-2026 г. трябва да бъдат разчетени така, че да продължи политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средната им работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната заплата за страната за предходната година.

Дори с планираното увеличение на минималната заплата, България ще остане на последно място сред страните от Европейския съюз. В момента минималната заплата в страната е 780 лв., което прави 398,81 евро. Прогнозата на Министерство на финансите е от началото на 2026 г. минималната заплата да стане 582,87 евро.

Това отново ще бъде най-ниската минимална заплата в ЕС, дори доходите във всички останали страни да бъдат замразени и да не бъдат увеличавани през следващите три години.

Най-близо до нас е Румъния, където минималната заплата в момента е 604,41 евро. След това са Латвия с 620 евро и Унгария 623,77 евро. С планираните увеличения на заплатите през следващите три години няма да достигнем тези страни, дори възнагражденията там да останат без промяна. В Германия в момента минималната заплата е 1997 евро, което е пет пъти повече отколкото в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване
Next: Извънредно! Огнен ад в Бургас, щетите са огромни

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.