Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга: Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение
  • Новини

Ванга: Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
gkmhjkmgfjmkhgjhg.png

Сигурно няма човек в България, който да не знае името на баба Ванга и да не е чувал поне една история, свързана с нея, дори десетилетия след смъртта на петричката пророчица.

Истинското име на Ванга всъщност е Вангелия Пандева Гущерова, родена е в Струмица през 1911 год. и умира в София 1996 год. Известна е като българската пророчица, Петричката врачка и много други имена. Още на 12 годишна възраст загубва зрението си, а за нейните пророчески способности се говори и до днес.

Днес от Ко4 решихме да ви припомним някои от думите на Ванга, касаещи България и българите, а вие сами преценете дали разпознавате в тях някои от съвременните политически фигури.

Ето най-важните:

Според думите и ще дойдат и добри дни за нашата страна и за народите, които и помагат. България ще бъде тачена и уважавана от велики сили, ще изправи своята снага и самочувствието на хората ще се повдигне.

Земята ще се отвори и ще се открие кои всъщност са българите. Българите не са чергари, а откъдето са минали са оставили държава и град. Българското писмо е едно от най-старите на планетата.

България не е бедна страна. Народът ни е учен и трудолюбив, може всичко да произвежда. Ванга казва да се гордеем, че сме българи, да не се продаваме на Америка за пари.

В родината ни има много злато и един ден то ще бъде открито.

Македония не е държава, а част от българските земи.

Българският народ е силен, трябва да види какво се пее в песните и как са живели предците ни. Трябва да почитаме празниците си, защото те са средство за оцеляване.

Планините и езерата ни са свещени, точно като онези в Индия. Лошото е, че народът не го разбира, но ще дойде ден, когато и при нас ще идват от цял свят и ще черпят енергия. Седемте рилски езера са райско кътче, което е връзка с Космоса.

Пред Нешка Робева, Ванга казва да четем Дънов, защото той казва истината. България ще се оправи, защото българите са работливи.

Не бива да се караме, защото вярата и любовта са най-важни.

Когато църквите се обединят, когато се върне вероучението в училищата, България ще намери своето спасение.

Нужен е един Бог, единен народ и един владетел. Сини, червени и зелени трябва да се обединят, тогава страната ще се оправи. Руса жена ще помогне на България да излезе от кризата.

Страната ще се оправи, ако начело дойде добър и честен водач. Ще дойде мъж със здрава ръка, който ще каже, че е време да има ред.

Ще мине време и ще се появи висок човек, пришълец, който ще бъде добър шивач и крояч.
Всеки един народ си има звезда, която го зарежда с енергия, а България има не просто една звезда, а цяло съзвездие.

Нека да се надяваме, че наистина така ще стане. Поклон преде паметта на Баба Ванга – жената, посветила живота си на хората!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Турция е страшно! Силна експлозия и стрелба в центъра на столицата, хвърчат линейки и полиция
Next: Жена осинови изоставени на улицата близнаци, а години по-късно те я направиха богата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.