Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга предрекла войната: Тези дни ще са съдбовни за човечеството!
  • Новини

Ванга предрекла войната: Тези дни ще са съдбовни за човечеството!

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
vangarusiqpredskazanie.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Пророчицата на България Вангелия Гущерова отново позна началото на съдбовно събитие за страната и света – именно на 22 февруари Владимир Путин нападна Украйна. На 22 февруари руският президент призна Донецката и Луганската народна република за независими държави и изпрати незабавно руски миротворци в отцепените райони. Ден след това Русия нападна Украйна.

 

“Стойте си вкъщи на двете най-важни дати през 2020 и същите дати през 2022 г. – 22 февруари и 22 декември. Тези дни ще са съдбовни за човечеството. Бъдете смирени и се молете.” Това изрича петричката пророчица Ванга пред журналиста Сергей Кастарной година преди кончината си през 1996 г. Руснакът разказа спомена си за Вангелия Гущерова по руската телевизия. Според него датите, които посочва пророчицата, са важни за България, защото се “оплита” съдбата й с тази на целия свят. През цялото време на разговора журналистът бе свързан към детектор на лъжата, който показа, че казва истината за срещата си с Ванга.

И докато на датата 22 февруари официално бе регистриран първият случай на коронавируса в Италия, то на 22 февруари преди дни наистина бе дадено началото на евентуална война, която може да въвлече целия свят в действията си.

“На небето ще се наблюдава съвпад на две планети – Юпитер и Сатурн, като при раждането на Исус Христос. Тогава и Витлеемската звезда ще изгрее. А щом се роди Спасителят, ще започнат нови катаклизми след 2020 г.”, предрича пророчицата пред руския журналист.

Ванга, освен че е предричала трудни дни за човечеството, е споменала пред Кастарной и че ще настъпят “последни времена”, защото “прекалено много хора обитават тая Земя”.

“Не останаха души отвъд. Все повече се въплъщават, за да се чистят “плевелите” в тях. Разбирате ли? Но и на това иде краят. Затуй са “последни”, споделя руснакът.

“Ванга никога не споменаваше точна дата в предсказанията си. Тези две дати тя ги свързваше със славянския календар. Винаги говореше около нещо, но този път ме изуми с точните цифри, които повтори”, уточнява журналистът по руския канал.

Според него за Вангелия Гущерова всяка година имала своите особености относно енергийното състояние на човека и заобикалящата го атмосфера, тъй като точно от 2020-2022 г. започва изместването на магните полюси и закономерностите на много събития щели да бъдат нарушени. “За останалия свят от тази година ще започнат войни от локален мащаб за отделни територии, ще има затопляне на отношенията между нашите два народа, както и между други държави, защото, както казах, това е годината на паяка, който плете своята паяжина, т.е. ще се изграждат връзки. Заедно с това ще има повишена активност на хората – митинги, протести, хората ще се борят за правата си. Така ще е чак до 3000 година”, споделя още руснакът.

Сергей Кастарной разказа още, че Ванга е предрекла епидемии и внезапно избухване на война, но пак е уточнила, че има вариант да не се стигне до голямо унищожение на планетата, ако стане чудо и човечеството се промени. Казваше: “Ако светът продължава да сее зло, хората да преследват парите, да се водят войни, епидемията може да е нелечима и да ескалира до много сериозни размери”, допълва Кастарной.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нито един украински военен от Змийския остров не се е предал доброволно, всички са загинали
Next: Разтърсващите предсказания на баба Ванга: Хората ще трябва да ядат бръмбари, листа и кал, за да оцелеят

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.