Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ванга съвета: Къщата да не остава без тези предмети! Носят късмет, щастие и пазят от уроки!
  • Новини

Ванга съвета: Къщата да не остава без тези предмети! Носят късмет, щастие и пазят от уроки!

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
vannngnngsn.jpg

Великата Ванга е посочила няколко предмета, които предпазват дома от уроки, зли сили, носят благополучие и късмет, научи КОЧ.

Ванга съветва къщата да не остава без мед. Течното злато носи благополучие.Освен това меда запазва спокойствието и комфорта.

Добре е да имате и финикова палма или върба. Те са свещени растения и първи помощници в борбата със злото.

Първият предмет, който мъдрата Ванга препоръчвала, била подковата на входа на вратата. Казвала, че носи щастие и късмет.

Според ясновидката къщата не бива да остава и без натурален сапун. Измива злото, предпазва ни от зли магии. Чесънът е също магически предмет.

Поставен в ъглите на стаите, гони негативната енергия и ни предпазва от зли очи.

Свещите помагат да не изчезне енергията от къщата, е съвета на голямата пророчица. Кръглото огледало помни щастието и не го изпуска да напусне дома.

Ветропоказателят се справя с вятъра. Стопаните на такава къща никога няма да познаят скръб, тъга или нещастие.

Изсушената рибена люспа носи късмет, пари и доволство за всички. Но трябва да умеете да я съхранявате много добре.

Във всеки дом трябва да има камбана. Защото злите сили се страхуват от силните шумове. Вземете си кука в къщи и ще уловите щастието и късмета, твърди Ванга. Кехлибарът прочиства главата и носи мир и късмет.

Ако искате да намерите пътя към щастието и да задържите любимите си хора, пазете кълбо вълна в дома си.

Точилото пък ще ни защитава от зли духове и носи в дома ни богатство.

Иглите предпазват от уроки и нещастие, твърди баба Ванга.

Вземете си ботуши и съдбата ще ви се подчини, е друг съвет на петричката врачка.

Ако искате къщата ви да е пълна с много щастие и просперитет, винаги в кухнята да има ябълки.

Пясъчният часовник в дома показва, че цените времето и имате надежден приятел в трудни ситуации. В жилището ли ви е, ще знаете как да преодолеете трудностите и препятствията в живота.

Иконата ще бъде вашият верен приятел и в трудна ситуация и ще ви успокои от вълненията. Основното нещо е да се обръщате с цялото си сърце към нея.

Имате ли в дома си черен крайпътен камък, никога няма да имате проблеми със съня, съветва баба Ванга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицай направи немислимото навръх празника, метна се дрогиран в патрулката и…
Next: Безплатна почивка на красив остров за пенсионери, включително и българи

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.