Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Джаферович: Изкараха ме насилник!
  • Новини

Ваня Джаферович: Изкараха ме насилник!

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
vqwnwqysysd.png

Поулярният Ваня Джаферович публикува пост във Фейсбук след масовото възмущение, предизвикано от негов коментар в социалната мрежа след случая с обезобразеното 18-годишно момиче от Стара Загора. В него той заявява, че жените, които са привлечени от такъв тип мъже, със сигурност не са умни.

Ето какво написа той:

“Винаги съм се опитвал да не обръщам внимание на фалшиви, манипулирани и извадени от контекста публикации и новини.

Смятам, че преди да повярвам в нещо подобно е задължително да проверя дали е вярно, както и фактите около самото нещо.

През последните дни, моето име се появи в различни колажи и коментари свързани със случая с нарязано момиче от нейния приятел в Стара Загора.

Бях един от първите, който публично заяви позицията си в социалните мрежи, осъждайки жестоко случилото се.

Два дена след това, заради коментар, изваден от контекста, ме изкараха мен поддръжник на насилника.

Сега ще ме попитате “Какъв е контекстът, в който това изречение би било приемливо?”

Познат написа в друга пост, че познава красиви, образовани, умни и интелгентни жени, които харесват и подкреят поведението на биячи (било то на жени или мъже), измамници, разбойници, мошеници, агресори..

Тогава аз отговорих, че умна и интелигентна жена никога не би одобрила и харесвала поведението на такъв човек.

Ето този коментар е скрийншотнат, кропнат и разпространяван навсякъде, а няма нищо общо с момичето от Стара Загора
Писали са какви ли не неща за мен и моето семейство. Обиждали са ни, тормозили са ни по всякакъв начин и не съм обръщал внимание.

Но да ме изкарат, че съм нещо, срещу което се боря цял живот, това не мога да го допусна.

Участвал съм в различни кампании срещу насилието над жените, присъствал съм и съм говорил по различни семинари, и сам съм бил жертва на подобен тип насилие.

Имам семейство с две деца (момче и момиче), които възпитавам да не мразят никого, да обичат, да не хулят, да странят от агресия, да не подхождат с омаловажение към други хора.

И сега изведнъж аз съм насилник, само заради едно изречение, извадено тотално от контекста и което няма нищо общо с тази случка, просто защото някои хора са решили че аз съм големия проблем в цялата тази трагедия, а много по-удобно е да се довериш на изрязан и монтиран колаж, отколкото на реалните действия на човек, който е разкрил целият си живот на показ, публично..

Изместихме фокуса от най-важното нещо в случая, а това именно е насилието срещу жените в България.

Пожелавам на момичето да се оправи напълно, както физически така и психически, и кураж на цялото ѝ семейство”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мис Стара Загора коментира във видео, че в града десетки момичета са били подстригвани и линчувани
Next: Таксиджия върна на клиент забравена чанта с 40 000 евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.