Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Варненец: Пуснах аварийни и надух клаксона не заради сватба, жена ми раждаше на задната седалка
  • Новини

Варненец: Пуснах аварийни и надух клаксона не заради сватба, жена ми раждаше на задната седалка

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
vqwrqwgasgsdg.png

Изключително напрегната ситуация е имало тази сутрин във Варна. Жена ражда на задната седалка на колата, докато съпругът й всячески се мъчи да подаде сигнал на останалите участници в движението да му дадат път, защото бързат за болницата.

Ето какво пише Недялко Симов:

Ще ви помоля за малко човечност на пътя. Когато видите кола с пуснати аварийни и надут клаксон, нарушаваща всички правила за движение.

Не е сватба, а някой бърза за болницата.

Явно някои са забравили, други не знаят . Извинявам се на всеки, на който съм причинил неудобство тази сутрин. Не се извинявам на таксиметровия шофьор, дето си мисли, че е на рали и се опита да ме затвори, при положение че в 6:40 се движех минимум с 90км/ч. Причината беше ,че жена ми раждаше на задната седалка.

След като я приеха, до 25 минути роди. Слава на Бога, здраво и красиво бебе. Пак ще ви помоля за малко човечност и толерантност на пътя. КАТ и да ме санкционират, все тая. Нарушил съм, ще си платя.

Някакви лични комплекси нямат място на пътя.

Пожелавам на никой да не се случва.

Изсипаха се хиляди коментари.

Ето какво допълни бащата:

„Не пиша поста за оправдание. Правя аналогия преди 12г возих дете по спешност, с пукната глава. За жалост виждам, че има хора дето изобщо не им пука. Тогава ми правеха път до спешното, на всеки светофар. Сега при цели 3 коли на пътя и се намери кой да го играе нинджа.

Не знам защо сме станали такива. Надявам се, че ще с този пост поне един ако не знае, ще разбере защо някой се движи така по улиците.“

Ето и част от коментарите:

За следващото бебе си купи един син буркан! Или просто закарай жена си в болницата три дни преди да роди! Аз така правя!

Честита рожба! Здраве и щастие

Надут клаксон и пуснати аварийни винаги има само една причина за тяхното използване – супер е, че сте стигнали на време и всичко е минало благополучно! ЧЕСТИТА ВИ РАДОСТ! ???? А на идиотите чак не знам дали да им пожелавам нещо, или сами ще се сетят всички какво бих им написал и то не само аз!

Да е здраво бебето и бързо възстановяване на майката

Слава на Бога, че всичко е минало добре! Гoспод да благослови малкото и цялото ви семейство!!!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощна молитва за здраве ни предпазва от опасности
Next: Днес е Секновение – денят и нощта се стигат. Важат тежки забрани – не похваща работа, не се ядат червени плодове

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.