Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Васил Иванов: Ако Турция поиска Кърджали ние какво ще направим?
  • Новини

Васил Иванов: Ако Турция поиска Кърджали ние какво ще направим?

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
vasisvsvisvivanov.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Журналистът Васил Иванов изрази мнение за войната като сравни Донбас с Кърджали:

„Гледам от седмица как някакви хора у нас оправдават пълномащабното военно нападение на Путин над Украйна, с нелепи руски пропагандни обяснения. Най-разпространеното е какво правели 8 години украинските военни в Донбас, където повечето от населението било рускоезично, и където се намират две самопровъзгласили се и непризнати от никой, освен от Русия(преди 10 дни) „държави“ – Донецка и Лугснска народни републики.

Та драги ми путинофили, ето фактите:

Донбас е украинска територия. Неделима част от държавата Украйна. Призната от цял свят. За това има и подписано споразумение от самата Русия през 1994 г. Точно както Кърджали е българска територия, където масово говорят турски. Ако Кърджали реши да се отделя, подбуждана и подпомагана от Турция, и някакви местни, въоръжени от Турция започнат бунтове и обявят, че се отцепват… Ние ще отстъпим ли Кърджали или ще пратим войските си да спрат сепаратистите, отцепниците?

Ама имало жертви… Има. И от двете страни. И как няма да има. Как да се справи армията, която е отишла да защитава териториалната цялост на страната си от въоръжени отцепници.

Те имали право да се отцепят, защото били рускоезично и етнически руснаци. Ами и в Кърджали са турскоезични и етнически турци… Та ето защо и какво уважаеми питащи прави Украйна в Донбас вече 8 години. А иначе сепаратистите там се активираха веднага след като Русия анексира Крим, който същата Русия през 90-те години призна за част от Украйна.

Друга пропагандна опорна точка на Путин, която „любителите“ му у нас масово разпространяват е, че ръководството на страната било фашистко. Както и големи групи от украинскито население. Нищо, че президента Зеленски е евреин и бе избран на свободни избори с голяма преднина пред опонента си – тогавашния президент Порошенко – чист етнически украинец.

А иначе Донбас е само предтекст за нападението и войната.

Ако беше само Донбас, руснаците лесно щяха да влязат само там, както в Крим. Проблема е съвсем различен. Той всъщност е, че през 2013 години украинския народ се вдигна на протести и изгони марионетния и послушен президент Янукович, сложен на този пост от Русия и който при протестите избяга именно в Русия. Точно затова с тази война Путин иска да премахне сегашното демократично избрано украинско ръководство и отново да сложи свой марионетен президент там.

И той открито го каза, че това му е целта. Да премахне сегашното ръководство на Украйна. И затова нападна пълномащабно цяла Украйна и в момента я унищожава. А що се отнася коя от двете страни се управлява от тоталитарен режим, нещо за което Путин обвинява Украйна и го нарича „режима в Украйна“, в Украйна в последните 14 години се смениха 5 правителства и 3 президента. С избори.

От 25 години в Русия Путин е несменяем, противниците му за поста като Борис Немцов бе застрелян, убийството му и до днес е неразкрито. Алексей Навални е в затвора по скалъпени обвинения, сега му готвят нови. Журналистката Анна Политковская, която го критикуваше бе убита на рождения му ден.

Дали е случайно? Убийството й до днес не е разкрито. А тези дни стотици протестиращи срещу войната руснаци се озоваха в затвора с тежки обвинения… Това е моя личен поглед на случващото се.“

Източник: Петел

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Собственикът на руска нефтена компания се оказа българин
Next: Домакиня вареше тоалетната хартия денонощно, а причината се оказа смайваща

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.