Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Васил Иванов: Ако Турция поиска Кърджали ние какво ще направим?
  • Новини

Васил Иванов: Ако Турция поиска Кърджали ние какво ще направим?

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
vasisvsvisvivanov.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Журналистът Васил Иванов изрази мнение за войната като сравни Донбас с Кърджали:

„Гледам от седмица как някакви хора у нас оправдават пълномащабното военно нападение на Путин над Украйна, с нелепи руски пропагандни обяснения. Най-разпространеното е какво правели 8 години украинските военни в Донбас, където повечето от населението било рускоезично, и където се намират две самопровъзгласили се и непризнати от никой, освен от Русия(преди 10 дни) „държави“ – Донецка и Лугснска народни републики.

Та драги ми путинофили, ето фактите:

Донбас е украинска територия. Неделима част от държавата Украйна. Призната от цял свят. За това има и подписано споразумение от самата Русия през 1994 г. Точно както Кърджали е българска територия, където масово говорят турски. Ако Кърджали реши да се отделя, подбуждана и подпомагана от Турция, и някакви местни, въоръжени от Турция започнат бунтове и обявят, че се отцепват… Ние ще отстъпим ли Кърджали или ще пратим войските си да спрат сепаратистите, отцепниците?

Ама имало жертви… Има. И от двете страни. И как няма да има. Как да се справи армията, която е отишла да защитава териториалната цялост на страната си от въоръжени отцепници.

Те имали право да се отцепят, защото били рускоезично и етнически руснаци. Ами и в Кърджали са турскоезични и етнически турци… Та ето защо и какво уважаеми питащи прави Украйна в Донбас вече 8 години. А иначе сепаратистите там се активираха веднага след като Русия анексира Крим, който същата Русия през 90-те години призна за част от Украйна.

Друга пропагандна опорна точка на Путин, която „любителите“ му у нас масово разпространяват е, че ръководството на страната било фашистко. Както и големи групи от украинскито население. Нищо, че президента Зеленски е евреин и бе избран на свободни избори с голяма преднина пред опонента си – тогавашния президент Порошенко – чист етнически украинец.

А иначе Донбас е само предтекст за нападението и войната.

Ако беше само Донбас, руснаците лесно щяха да влязат само там, както в Крим. Проблема е съвсем различен. Той всъщност е, че през 2013 години украинския народ се вдигна на протести и изгони марионетния и послушен президент Янукович, сложен на този пост от Русия и който при протестите избяга именно в Русия. Точно затова с тази война Путин иска да премахне сегашното демократично избрано украинско ръководство и отново да сложи свой марионетен президент там.

И той открито го каза, че това му е целта. Да премахне сегашното ръководство на Украйна. И затова нападна пълномащабно цяла Украйна и в момента я унищожава. А що се отнася коя от двете страни се управлява от тоталитарен режим, нещо за което Путин обвинява Украйна и го нарича „режима в Украйна“, в Украйна в последните 14 години се смениха 5 правителства и 3 президента. С избори.

От 25 години в Русия Путин е несменяем, противниците му за поста като Борис Немцов бе застрелян, убийството му и до днес е неразкрито. Алексей Навални е в затвора по скалъпени обвинения, сега му готвят нови. Журналистката Анна Политковская, която го критикуваше бе убита на рождения му ден.

Дали е случайно? Убийството й до днес не е разкрито. А тези дни стотици протестиращи срещу войната руснаци се озоваха в затвора с тежки обвинения… Това е моя личен поглед на случващото се.“

Източник: Петел

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Собственикът на руска нефтена компания се оказа българин
Next: Домакиня вареше тоалетната хартия денонощно, а причината се оказа смайваща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.