Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вежди Рашидов: Не вярвам, че днес Бойко Борисов ми е приятел. Вече няма нужда да ми се обажда
  • Новини

Вежди Рашидов: Не вярвам, че днес Бойко Борисов ми е приятел. Вече няма нужда да ми се обажда

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
ehasdfhsgdfhdfh.png

Хванах един рак от политиката. Кярът ми беше това, дори преживях куп унижения в нея

Липсваше ми истина в политиката, но исках нещо да оставя. Аз съм идеалист – глупак и съм труден за контролиране. Хората там идват страхливи

Отидох в политиката като идеалист, но през 2009 г. това беше един друг ГЕРБ. Отказах третия мандат на Борисов рано сутринта, а на обяд закарах Боил Банов да се кълне. След това отидох да бъда депутат, защото Борисов ме попита искам ли Пловдив област – на мен ми беше все едно къде – мен хората ме обичат.

Аз винаги съм бил много лоялен човек. Турчин стане ли ти приятел, не си гледай гърба. Аз бях приятел на Бойко Борисов, дори загърбвах грешките му, защото това е тип хигиена на морала към приятелството. Но накрая се оказва, че само ти си бил лоялен. Днес Бойко Борисов не вярвам да ми е приятел, той си има други приятели, но да е жив и здрав.

Това заяви пред БНТ бившият депутат Вежди Рашидов и по темата допълни:

„Няма нужда да ми се обажда вече. Мъжете се обаждат. Аз бих се обадил. Но да е жив и здрав.

Американското посолство щом е казало аз ще се оттегля. Не може, нас ни управляват нашите приятели от Америка. Когато бях министър при мен дойде американската посланичка и аз тогава си позволих да й кажа, че „Америка за България“ прави такава политика, че разделя българското общество на две и ако всички си заравяте главата и само аз го виждам – много зле.

Вече няма да вдигна телефона, няма да се върна, срокът за обаждания мина. Има една човешка болка от предателството. Ако случаен човек те обиди, подминаваш го и го забравяш. Но приятелството е години инвестиция, любов, вяра, доверие, лоялност – всички човешки добродетелни качества. Да те предаде приятел, на който си бил предан до дупка, е болезнено“.

„Хванах един рак от политиката. Кярът ми беше това, дори преживях куп унижения в самата политика. Не знам как ги изтърпях. Аз работя с истината. А свободата е всичко онова, което можеш да кажеш, да мислиш образно, чувствено, честно и искрено. Тази истина в политиката ми липсваше. Но исках нещо да оставя. Аз съм идеалист – глупак и съм труден за контролиране. Хората там идват страхливи“, каза Вежди Рашидов.

По повод скандалната реплика на Рашидов, направена в пленарната зала в почивката, но при включени микрофони: Всички (нецензурна дума) се събудиха да се сетят, че преди 15 години са изнасилвани, той заяви, че не съжалява за думите си.

„Ние си скриваме главите зад думите, които нямат друго определение за хора, които за облаги и за интереси правят секс. Не съжалявам за думите си, защото това е истината. Ще поема за истината всичко и се оттеглих отвсякъде. Нашият народ иска някой да му дрънка глупости и е щастлив. А истината? Истината не можеш да я държиш в рамки“, допълни той.

„В ателието се чувствам в свои води. Целият ми живот е ателие. То е като риболова – то е онова нещо, което като хвърлиш въдицата, вторачваш се в една тапа, нито знаеш какво има под или над водата. Мозъкът ти спира да мисли цифри, хора, адреси, телефони. Компютърът си почива. Като вляза тук и спирам да мисля за друго, а след това чувствам хубава умора“, каза още Вежди Рашидов.

БНТ, 24 часа

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна вест за състоянието на Мира Добрева
Next: Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.