Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Великата Цветана Манева разплака всички! Сбогува се с театъра и с публиката си
  • Новини

Великата Цветана Манева разплака всички! Сбогува се с театъра и с публиката си

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
cvevetnamananevav.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Великата Цветана Манева се сбогува с публиката след като на 24 май вечерта Академия „Аскеер“ на Военния театър я удостои Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2022”. Под бурни аплодисменти именитата българска актриса благодари за оценката за дългия си професионален живот, предава epicenter.bg.

„Това, за което ме награждавате, осмисли съществуванието ми в театъра. Трудно е да приемеш, но в никакъв случай не е драматично, че си отиваш. Ако имаше тук тази вечер „изгряваща звезда”, то аз се чувствам като „залязваща“ такава. Всяко нещо на този свят има край!.., каза Манева и прикани публиката да я аплодра за последен път.

„Благодаря на публиката, защото най-много съм искала тя да ми се довери. Получих го! Винаги съм успявала да предам на публиката това, което е дълбоко в душата ми…
Ако този свят, който така устремено се е запътил да стане срамен, жесток; да ни чертае бъдеще, че ще опустеят пространствата, в които живеем и творим, съществуваме, мечтаем и вярваме; и да искаме и след нас да има хора, които също така да вярват, представа си нямате – аз вярвам, че всичко това може да завърши в театъра.
Ако и вие мислите така, сега може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за последен път, защото повече на сцена няма да ме видите“, каза Цветана пред смълчаната и станала на крака зала… И напускайки сцената, помаха за сбогом на зрителите.

Почетен „Аскеер“ на сцената в театър „Българска армия“ получи актрисата Меглена Караламбова, за чието посрещане на сцената публиката се изправи на крака.

„Позволете ми да се обърна първо към моите колеги. Скъпи мои, тази вечер съм тук заради вас, защото имах сериозни съмнения, че ще успея да дойда по видими причини. И си казах: „Меглено, ти с висока температура, превита на две от болки, след разни сериозни драми житейски си излизала на сцената и все едно, че нищо ти няма. Я се стегни, облечи се цялата в бяло, вземи си тояжката и иди да благодариш на хората, които са те почели с тази голяма награда. Много ви благодаря, скъпи колеги. Това наистина е голяма чест“, каза Караламбова.

Номинациите в 11-те категории бяха селектирани от 90 представления, реализирани от 1 май миналата година до 30 април тази.

За водеща женска роля „Аскеер“ грабна Мария Каварджикова за ролята ѝ на Пилар в „Една испанска пиеса“ в Малък градски театър „Зад канала“.

За същата постановка отиде и отличието в категорията „водеща мъжка роля“. Грабна го Малин Кръстев за ролята на Мариано.

Статуетката за режисура, изработена от Георги Чапкънов, отиде при Диана Добрева за постановката „Коприна“ в пловдивския театър.

За най-добро представление беше отличена „Опашката“ от Захари Карабашлиев в плевенския театър с режисьор Явор Гърдев.

Награди „Аскеер“ получиха още сдружение „Суматоха“ (в категорията „Изгряваща звезда“ за „Въпреки живота, всичко е любов”),

Лили Шомова (в категорията за поддържаща женска роля в „Госпожица Юлия“), Юлиан Вергов (в категорията за поддържаща мъжка роля в „Народът на Вазов“), Мира Каланова (в категорията „Сценография“ за „Коприна“), Марина Райчинова (в категорията „Костюмография“ за „Коприна“), Николай Иванов (в категорията „Театрална музика“за „Шахнаме: Сказание за Зал“) и „На живо“ (в категорията за „Моноспектакъл“).

Водещ на вечерта бе актьорът Веселин Ранков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Харалан разтълкува пророчество на Ванга: Рекла е – Радев, Борисов и Янев ще спасят България
Next: Ето каква колосална сума е спечелил АЕЦ Козлодуй за първото тримесечие на 2022 г.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.