Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Великобритания в шок след погребението! Принц Хари съсипва кралицата консорт Камила
  • Новини

Великобритания в шок след погребението! Принц Хари съсипва кралицата консорт Камила

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
haraisriasiriasr.jpeg

Подготвяната за печат книга на принц Хари тревожи обкръжението на крал Чарлз Трети, защото се предполага, че в нея ще има неприятни коментари за Камила, пише „Daily Mirror“.

Принц Хари написа мемоари, които трябва да бъдат публикувани по-късно тази година и ще бъдат „разказ от първа ръка за моя живот, който е точен и напълно правдив“, информира изданието.

Въпреки това, бившият водещ на „Good Morning Britain“ Пиърс Морган, твърди, че близките на 73-годишния Чарлз „са абсолютно уплашени“ от издаването на книгата.

„Едно от доверените лица на Чарлз ми каза преди няколко месеца, че в двореца много се страхуват от книгата, опасявайки се, че тя бъде пълна с нови отровни твърдения и те ще са насочени предимно към съпругата му Камила, като някакво отмъщение за ролята й в разпадането на брака на родителите на Хари. Този разговор, разбира се, беше преди кралицата да умре и когато Чарлз беше просто принц на Уелс“, заявява Пиърс пред „New York Times“.

Не изпускай тези оферти:

Журналистът, който беше доста шумен в критиките си към принц Хари и Меган Маркъл, добави, че след смъртта на кралицата миналата седмица излизането на книгата сега ще бъде „опустошително“ за крал Чарлз. И добави:

„Но сега той е крал, а Камила е негова кралица консорт и всяка подобна атака, идваща от собствения син на новия монарх, ще бъде супер неприятна“.

37-годишният херцог на Съсекс разкри за разрива си с баща си в интервюто си с Опра Уинфри миналата година, където каза, че се чувства „наистина разочарован“ от татко си: „Той знае какво е болката. Разбира се, че винаги ще го обичам, но се случиха неща, които нараняват, и един от приоритетите ми е да се опитам да се справя с тях“.

Баща и син се събраха сред интервюто първо за погребението на принц Филип, а после и за юбилея на кралицата.

Чарлз показа хубаво отношение към Хари и Меган в първата си кралска реч след смъртта на кралицата. Той каза, че иска да „изрази любовта си към Хари и Меган, тъй като те продължават да градят живота си в чужбина“.

След това Хари върна услугата, като спомена баща си, в прощалните думи към баба си, покойната кралица. В изявление, споделено на уебсайта на двойката „Archewell“, Хари написа: „Сега отдаваме почит на баща ми в новата му роля на крал Чарлз III“.

Междувременно Пиърс призова Хари да „скъса доходоносния си договор“ с „Penguin Random House“ и „анулира книгата“, за да може хората да повярват, че той наистина иска да се отнесе добре с баща си.

„Ако не разбира защо, трябва да провери „чест“ в речника и да открие, че това означава да покажеш „безусловно уважение“, „да цениш и имаш добро отношение“ и „благоговение“, смята още Пиърс.

Други източници обаче твърдят, че Хари е „настоявал“ мемоарите му да бъдат публикувани през ноември.

Говорейки за „Dan Wootton Tonight на GB News“, кралският експерт Том Бауър заяви: „Тази вечер ми казаха, че Хари настоява книгата му да бъде публикувана през ноември – това е удивително. Очевидно издателите не са много сигурни, но Хари смята, че ако не я публикуват, нарушават договора“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сварете 1 чаена лъжичка риган с 1 пръчка канела и никога не губете тази рецепта! Спасете се от болка и болести
Next: 23-годишна майка родила деца, които се раждат веднъж на 480 години

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.