Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венци Стефанов разтърси с думи за Алексей Петров, Божков и мистериозна фигура
  • Новини

Венци Стефанов разтърси с думи за Алексей Петров, Божков и мистериозна фигура

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
sfghdgfjgfjgfjfgj.png

От много знакова сграда в София бизнесменът и собственик футболен клуб „Славия“ Венцеслав Стефанов коментира пред БНТ събитията в страната от последните месеци.

„Това е резиденцията на Бекерле преди 9 септември, тук е бил поместен щабът на немското разузнаване и той е живял тук“, разказа той.

„После беше вилата на Цанов и после влезе в собствеността на „Славия“, допълни той.

Стефанов заяви категорично, че няма никакви намерения да се занимава с политика.

„Сега в момента не знам на кой цар да се кръстим. Днес е ПП, друг ден са ДБ, трети ден са ГЕРБ, четвърти ден са еди-кой си. Единствените хора, за мен, от българските политици, кой мислите, че аз най-много уважавам? Ахмед Доган“, каза той.

Бизнесменът беше помолен да коментира как би могъл да е помогнал Алексей Петров за създаването на кабинета: Как е помогнал точно?

С каратето, с какво е помогнал? Гонил си е собствения интерес, някъде да се мушне и той. Както едно време, няма да забравя, най-тежкия момент в живота, когато отидох при него за помощ, когато се случи това с моето дете, и ме гледаше от високо, каза тия: „Неща са от моя приоритет, аз гледам големите работи“.

Стефанов каза, че тогава бил помолил и шефа на баретите Филко Славов, който по-късно се самоуби. „Господ си прибира вересиите“, каза той.

„Алексей Петров, за мен се преекспонира неговата роля. Гледаше някъде все да е, както казват на жаргон „у кириза“, посочи той.

Относно „логистичната подкрепа“, той заяви: „Как? Карал ги е с автомобилите или на гръб? Логистика как? Да ги запознава няма нужда. Предполагам, че с нещо друго е съдействал ама…“

Стефанов коментира и разстрела на Красимир Каменов-Къро: „Каква политика при Къро? Лека му пръст, жалко за жената. Къро сигурно си е имал достатъчно грехове и поводи да се случи това нещо. 100%. За да отидат в една държава на хиляди километри, да те намерят и по този начин да се извърши убийството… Това е невъзможно, ако не са техни вътрешни хора“.

„Къро просто беше свикнал и живееше с тези мисли от 90-те години, с 20-30 души охрана ходеше. Купи къща до резиденцията на премиера на България. Седят 3 души пред резиденцията, пред неговата 30. В Бояна. Тоя да му се отчита, оня да му се отчита, това са неща, които трябваше да останат в миналото“, смята той.

Според него Къро нямал влияние в родната политика: „Къро да окаже влияние? Ще даде 100, 500 хил. на една пол партия? И какво ще направи?“, попита той.

„Политическият живот в България се управлява от една уличка до Правителствена болница, викат те и казват – ще правиш това, ще правиш онова“, смята бизнесменът.

Според него Бойко Борисов е най-силната фигурна в българската политика: „Тия дето го арестуваха, сега го целуват. Защото той държи ключа от бараката. Петков и Василев са чавдарчета. Борисов ги държи на къс повод“.

По думите му, народът трудно ще му повярва отново. „Трябва да си посипе главата с пепел и да прави всичко за хората. Това е възможно“, смята той.

„Президентът е един истински генерал, мъж. Друг е въпросът, че около него има хора, които не му дават най-правилните съвети. Но това не му пречи да си взима правилните решения“, коментира той.

Според него Радев не трябва да напуска през и да се занимава с политика. „Може би в последната година и половина. Зависи как ще завърши войната в Украйна“, допълни той.

Стефанов се изказва и за завръщането на Васил Божков: „Момчето събра сили и се върна. Може би защото, разчитайки на съдебната система, сега ще видим дали има промяна или няма промяна“.

„100% е дошъл, защото има някакви гаранции. Васил знае с какво може да се защити и къде са му слабите места. Затова сигурно е предпочел да излезе и да каже кое как е“, смята той.

Според бизнесмена, който дълги години се е занимавал с горива, ако „Лукойл“ се изтегли от България, ще започне масова контрабанда на горива.

„Трябва един човек със здрави гащи, като удари по масата, да каже – това така, това така. Разчитах, че Борисов ще го направи“, коментира Стефанов.

„Ако не, да идва някой друг, който да оправи тая държава“, заяви той. По думите му, в България има такъв човек. „В момента, в който го кажа, ще го ликвидират. Ще го обявят за руски агент“, обясни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полиция се изсипа в хотел в Банско заради известен хирург
Next: България стиска палци за Мира Добрева. Първа версия за състоянието й

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.