Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселин Плачков: Да, това е истината за мен и Мариана. Много пъти съм го правил
  • Новини

Веселин Плачков: Да, това е истината за мен и Мариана. Много пъти съм го правил

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
sdfvfdsbfdnghnhmh.png

„Много е плашещо да обичаш. Много пъти в началото съм бягал от Мариана“, признава Веселин Плачков. Популярният актьор за първи път осветява подробности от връзката си с поп звездата Мариана Попова, която прерасна в съжителство на семейни начала, скрепено с общи сценични изяви, две прекрасни деца и няколко домашни любимци, предава България Днес.

„Четири или пет пъти си тръгвах от Марианка в началото“, издаде екранният Левски. „Стоя един месец при нея и си тръгвам“, обяснява той. Като основна причина за това уморително и за двамата „иди ми – дойди ми“ популярният актьор посочва страха. На първо място – от самото влюбване в певицата. „И не мога, и не мога да направя нищо срещу тази любов“, спомня си Плачков. По думите му чувствата му били изключително силни. На второ място се тревожел, че „един влюбен мъж става слаб“.

„Ставаш слаб, ставаш зависим от човека, в когото си влюбен, и в един момент какво става? Ами ако този човек си тръгне? Как ще стане?“, връща лентата назад към някогашните си терзания актьорът.

Звездата от лентата на Максим Генчев за Апостола доверява още, че не е скривал страховете си от своята избраница. Но с времето към тях се прибавят и други, вече да не загуби партньорката си, превърнала се в неговото второ „аз“. „Аз съм й казвал: като остареем някой ден, да не е посмяла да си тръгне преди мен. Това ще ме съсипе“, опасява се Плачков.

Докато са още млади обаче, двамата се възползват от привилегията на възрастта си – да проявяват инат, да се посдърпват, да спорят за различни неща – и битови, и творчески.“С Марианка сме опаки. Спорим за различни неща – най-много за децата и животните. Мариана много ги обича, докато аз не искам вкъщи да имаме толкова животни“, посочва какво нарушава хармонията помежду им Плачков.

Филмовият Васил Левски пояснява, че за щастие лошото настроение им минавало много бързо. Плачков е категоричен, че било безумно интересно да се живее с жена като Попова. „Тя е цялата палитра на света за мен. Децата в един момент ще си хванат пътя. И оставаме само аз и тя“, казва любимият мъж на популярната изпълнителка.

Това, че Веселин е селско момче, а тя – коренячка софиянка, редовно ставало повод за шеговити сценки помежду им, които освежавали семейния живот. Последния път такъв етюд се разиграл по повод на стилната зимна градина на Мариана, която тя спретнала на терасата на дома им. „И тя я е украсила с едно пано с дамски токчета, малко в стил Мери Попинз. На мен пък ми подариха едни суджуци и като не намерих място къде да ги суша, ги окачих на токчетата“, разказва през смях известният актьор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Млад полицай умря нелепо на годежното си парти пред очите на гостите
Next: 56-тата молитва към Богородица притежава голяма сила, променя съдбата и живота

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.