Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече 11 години няма осъдени за смъртта на родилката Деяна
  • Новини

Вече 11 години няма осъдени за смъртта на родилката Деяна

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
deqnarodilkalekarr.jpg

Вече 11 години няма осъдени за смърта на 19-годишната родилка Деяна. Тя ражда момченце през 2011 година, но 42 дни по-късно умира.

„Изписаха я от родилното с висока температура, а по-късно се оказа, че причината за смъртта на дъщеря ми е забравена от специализантка плацента в матката, която е предизвикала инфекция в целия организъм на Деяна“, каза за Нова Тв майката на починалата Людмила Белинова.

„Повдигнати бяха обвинения срещу двама лекари от Шейново и четирима от „Пирогов“, но досега няма осъдени.

Делото беше прекратявано няколко пъти по различни причини, като последното е пренасрочено за октомври. Вече губим надежда, че ще има справедливост“, допълва Людмила.

„Синът на Деяна сега е на 11 години и за него майка му е звездичка. Често сядаме на пейка и гледаме как другите деца играят с майките си. Той обаче никога не е бил целуван или прегръщан от майка си, а е толкова мило дете, постоянно се гушка в нас“, казва още Людмила.

Момичето почина през 2011 г., дни след като роди в столичната болница „Шейново”. Обвиняеми по случая са шестима лекари. Съдебният процес обаче буксува от години. Преди няколко дни делото е отложено за пореден път, съобщава NOVA.

„Последното, което ми каза, беше: „Искам да ми обещаеш, че каквото и да се случи с мен, ти ще се грижиш за Майки и ти ще го отгледаш”. След това повече не я видях”, разказва майката на момичето – Людмила Велинова.

Георгиева умира 42 дни, след като ражда сина си. Според епикризата родилката е била изписана в добро състояние.

„Всъщност то беше критично – с много висока температура, силни болки в корема, повръщане, разстройство. Диагнозата, която поставиха, беше летен вирус. Просто побързаха да се отърват от летния вирус като я изпратиха вкъщи”, добавя Велинова.

Оказва се, че части от плацентата са останали в тялото на жената и тя развива сепсис.

Корупция, чувство за безнаказаност, лекарски грешки без виновници, източване на здравната каса, лекарска немарливост… Това са все прояви на т.нар. бяла мафия у нас – лекарската мафия, която търгува със здравето и човешките животи.

Поредната жертва на „белите престилки” е 19-годишната Деяна Георгиева, която остави новороденото си бебе сираче само защото отказала да плати за „избор на лекарски екип”.

След раждането от 60 кг става 97

Деяна Георгиева ражда на 12 септември в болница Шейново. Преди да постъпи, лекарите няколко пъти я питали ще си плати ли „избор на лекарски екип”. Диди решава да си спести тези 950 лева, тъй като се чувства здрава, а и предпочита да отдели парите за детето.

Майкъл се ражда 3,500 кг със секцио заради появили се усложнения. След като я изписват, Диди вдига температура, постоянно се оплаква от болки в корема. Мъжът й Марат е силно притеснен и вика „Бърза помощ”, а по-късно Деяна постъпва в „Пирогов” със съмнение за салмонела. От 60 кг става 97. Там състоянието й се стабилизира и Диди започва дори да се храни.

Въпреки това, след като я изписват, майката постъпва в нефрологията на Александровска болница, а по-късно – в реанимацията. Извадена е матката й заради сепсис, който отива към сърцето. Лекарите признават, че е имало остатъци от плацента. Скоро става ясно, че за Диди няма надежда, тя умира.

“Умирам, отгледайте ми детенцето”

Това са последните думи на Диди. Пред „България днес” нейната най-добра приятелка 20-годишната Тери Рабаджийска разказва за последните дни от живота на Деяна, която й била като сестра.

„Тери, и аз те обичам, обещавам да се боря”, през сълзи промълвила Диди няколко дни преди да си отиде. Лекарите вече й давали 1% шанс за живот, отписа ли я. Въпреки това, роднините на родилката и до ден-днешен не знаят какво точно е довело до смъртта й. От Александровска болница обещават след края на разследването да съобщят причините за смъртта на Диди публично.

„Дори да се изясни кой лекар е виновен, какво ще му направят?! Убил е човек. Ако аз убия човек, ме чакат 20 години. Ако доктор убие човек, трябва да получи не 20, а 40 години! И семейството да получи кръвнина от болницата и от държавата в размер на поне 4-5 милиона лева. Но това няма да стане – бялата мафия си пази задника”, коментират потресени майки по форумите.

Случаят с 19-годишната родилка предизвика бурни коментари по форумите, макар далеч да не е единствен. В България няма наказани лекари заради грешки или немарливост, както няма осъдени мафиоти за поръчкови убийства. Разлика между двете мафии има ли?!

Стела Йорданова

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В МОМЕНТА: Над България е надвиснала огромна опасност, огнената стихия вече обхваща и съседите, вижте
Next: Синоптичката на БНТ Eва Кикерезова съсипа българското море: Мръсно, скъпо, кич

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.