Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече пържолките си ги правя само така, направо мозък стават и балсам за сетивата- крехки, сочни
  • Новини

Вече пържолките си ги правя само така, направо мозък стават и балсам за сетивата- крехки, сочни

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
oprausrjaslr.jpg

Тези пържоли в гювеч с топено сирене и зеленчуци са балсам за сетивата

Предлагаме ви рецептата за пържоли в гювеч с топено сирене и зеленчуци. Лесни и приятни за приготвяне, те са истински балсам за сетивата.

Веднъж ако ги пробвате, да знаете, че честичко ще си ги майсторите у дома. Страхотни са!

Невероятно кулинарно изкушение са тези пържоли в гювеч с топено сирене и зеленчуци

Не изпускай тези оферти:

Трябват ни един килограм свински или пилешки пържоли, 200 грама топено сирене, два моркова, две глави лук, 300 грама бяло вино, 250 грама гъби, една лъжица брашно, една лъжичка кориандър, соев сос, черен пипер, сол на вкус.

Първо е необходимо да си направим маринатата от бялото вино, соевия сос и кориандъра. Поставяме си пържолите в маринатата и ги оставяме да престоят в нея, за да попият добре. Най-хубаво е да престоят за 24 часа, но всичко зависи от вашето време и желание.

След като са се мариновали хубаво, пържолите се нарязват и се подреждат в гювеч или в няколко гювечета. Заедно с нарязаните вече лук, моркови и гъби. Заливаме ги с брашното, което сме разтворили с чаша хладка вода.

Най-отгоре им поставяме парчета от топеното сирене и пъхаме гювечетата във фурната, за да се изпекат. Достатъчни са им около 45 минутки на температура от 250 градуса.

Стават нещо просто неописуемо. Трябва да ги опитате, за да разберете за какъв кеф иде реч. Преспокойно може да ги поднесете на гостите си, даже и по специален повод, тъй като се топят в устата. И сме сигурни, че всеки ще остане доволен.

Пожелаваме ви добър апетит и да ви е много вкусно на всички!

Още рецепти:

Опитвали ли сте домашно сирене ? Мекият му и не толкова солен вкус е любим на мнозина.

По структура и качества напомня много на италианската моцарела .

Днес ще ви научим как да си направите вкусно домашно сирене . За целта ви трябват 2 литра мляко.

Всичко става лесно и просто, без дори да използвате мая или други ензими, без лимонена киселина или оцет.

А най-хубавото е, че себестойността му излиза двойно или тройно по-малка от тази на купешкото сирене.

Домашното сирене, приготвено така, може да се яде след 4 часа. Опитайте и няма да съжалите!

Домашно сирене

Продукти:

прясно мляко – 2 литра;

сол -1,5 -2 супени лъжици (или на вкус);

заквасена сметана – 400 грама;

яйца – 6 броя;

кисело мляко – 200 грама (по избор).

Приготвяне:

1. Изсипете млякото в тенджера, добавете солта.

2. Ако харесвате по-несолено сирене, добавете по-малко сол.

3. Докато млякото заври, разбийте яйцата.

4. Добавете заквасената сметана и разбитите яйца във врящото мляко, като разбърквате непрекъснато (за предпочитане с тел). Варете така около 5-6 минути.

5. Трябва да видите как се отделят изварата и суроватката.

6. Поставете голямо сито върху тенджера, покрийте го с марля, сгъната на 4 слоя, и изсипете сместа в гевгира.

7. Оставете да се отцеди напълно.

8. Увийте отцедената смес с марля (просто завържете краищата, които висят надолу).

9. Поставете отгоре тежест. Може да го поставите между две дъски или във форма, като отгоре сложите някакъв предмет с тегло 1 кг.

12. След 4 часа сиренето е готово, махнете тежестта.

13. Оставете го в марлята за още няколко часа в хладилника.

14. Можете също така да добавите и 200 грама кисело мляко, когато добавяте заквасената сметана, сиренето става още по-нежно.
Facebook

15. А ако имате нужда от по-плътно сирене, можете да поставите по-голяма тежест при отцеждането.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял живот със съпруга ми се блъскахме, за да си купим наш дом, но ето че ни предстои да прекараме старините си в старчески дом
Next: Древна рецепта: Убива паразитите и бактериите в тялото и предпазва от рак

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.