Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вечер, като си легнете, сложете дясната си ръка на гръдната кост, а лявата на корема: Ще се случи чудо
  • Новини

Вечер, като си легнете, сложете дясната си ръка на гръдната кост, а лявата на корема: Ще се случи чудо

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
tastasyyryereee.png

От Станфордския център за изследване на емпатията и алтруизма твърдят, че чрез трениране на правилно дишане можем да повлияем на емоционалното си състояние, да облекчим стреса или да облекчим гнева и паник атаките. по-долу в текста можете да прочетете и метода, който учените предлагат за целта.

Изследването включва хора, които твърдят, че се чувстват страхотно, въпреки факта, че са изложени на голямо психическо напрежение ежедневно.

Отдавна се знае, че начинът, по който дишаме, влияе на мозъка ни, но едва днес се обръща малко повече внимание на методите, с помощта на които можем да си помогнем по лесен начин и да улесним ежедневието си.

БЪРНАУТ е състояние, при което човек бавно „изгаря“ от ежедневния стрес. Никой от анкетираните не може да разпознае първите симптоми на това, което се нарича „изгаряне“.

 

– Краткотрайният стрес от ден на ден се отразява на тялото, което се изтощава, имунитетът отслабва, а под влиянието на дълготраен хроничен стрес умът, концентрацията и паметта ни отслабват.

Ще видите колко силна е връзката между емоциите и дишането, ако започнете да тренирате дишането.  Дихателните упражнения ще ви възстановят и ще ви помогнат да запазите енергия за моментите, когато имате най-голяма нужда от нея – каза Ема Сепала, директор на центъра.

Дишането, по думите й, действа като барометър на чувствата. Дишането е инструмент, защото определени техники могат да ви помогнат да промените емоционалното си състояние.

Това е особено полезно, когато сте под напрежение, защото дишането успокоява нервната ви система и умът ви бавно започва да се успокоява. Ето няколко примера за упражнения от практиката на изследователите.

СЕДНЕТЕ ИЗПРАВЕНИ НА СТОЛ ИЛИ ЛЕГНЕТЕ ПО ГЪРБ.

Поставете дясната си ръка върху гръдната кост, в средата на гърдите, а лявата ръка поставете върху корема, така че палецът да е под пъпа. Продължете да дишате нормално и забележете под коя ръка усещате дишането повече.

Продължете да вдишвате и издишвате нормално, с обичайния си ритъм, но така, че гърдите ви да се повдигат по-силно. След 10 до 20 вдишвания поемете няколко пъти дълбоко и издишайте бавно. След това дишайте само със стомаха, по същия начин, както е описано за гръдното дишане.

 

Направете кратка пауза, след това вдишайте с гърдите си, спрете за момент по средата на дишането си и вдишайте останалото, така че да почувствате стомаха си да се повдига под лявата ви ръка.

Направете кратка почивка, след което издишайте отдолу нагоре. Правете това за 10 до 20 вдишвания. Издишването трябва да продължи по-дълго от вдишването.

Обърнете внимание на това как се чувствате физически, емоционално и енергийно. Бързо ще видите напредък във всяка от тези области.

Continue Reading

Previous: Защо много хора започнаха да ръсят сол на прага на жилищата си
Next: Това мистериозно изображение в подводна скала, озадачава учените и до днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.